ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 695
София, 06.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 215 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на Прокуратурата на РБ /ПРБ/ чрез прокурор в АП В. Т. Б. М. и на И. Б. И. от гр. Р., приподписана от адвокат А, срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 13.VІ.2008г. по в.гр.д. № 195/2008г.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд по въззивни жалби само на Районен съд Русе и на Прокуратурата на РБ /ПРБ/ е отменил решението на Ловешкия окръжен съд от 05.ІІ.2008г. по гр.д. № 146/2007г. в уважителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4000лв. до 8000лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от И. Б. И. срещу ПРБ, РС Русе и Окръжен съд Русе иск по чл.2 т.6 от ЗОДОВ за присъждане солидарно на 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.V.2007г., и е оставил в сила първоинстанционното решение в уважителната му част за присъдените 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението е приел, че ищецът е изтърпял наказание лишаване от свобода 1 година, 3 месеца и 9 дни над определения размер по влезли в сила присъди. Това е ограничило гражданските му права – на свободно придвижване, на лична свобода, възможността да работи и подпомага семейството си, и е претърпял негативни психически изживявания от условията на задържане. С оглед на това, вземайки предвид съобразно чл.52 от ЗЗД и характерът и степента на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, че те не са довели до влошаване на здравословното му състояние, че молбата му за кумулация е подадена към момент, когато вече е бил изтърпял наказание лишаване от свобода 5г. и 8м., съдът е приел, че размерът на дължимото обезщетение е 4000лв. Отчетено в тази връзка е и обстоятелството, че ТР № 1/2006г. на ОСНК на ВКС, с което се допуска при наличие на предпоставките по чл.25 от НК наказанията по присъди, влезли в сила след 01. Х.2002г., да се групират с наказанията по присъди, обхванати от пар.90 от ПР на ЗИДНК, е прието и публикувано след постановяване на съдебните актове на РРС и РОС. Отговорност за вредите следва да се ангажира и на ПРБ с оглед предвиденото в чл.4 от ЗИН нейно задължение за упражняване на надзор за законосъобразност при изпълнение на наказанията. Решението на ВКС на РБ по НД № 297/2006г. за определяне на общо наказание е влязло в сила на 13. ХVІ.2006г., а ищецът е освободен от затвора на 01.ІІІ.2007г., – близо 4 месеца след това, следователно е налице бездействие на прокуратурата за упражняване на надзор. Прието е в отхвърлителната част на решението, че обезщетение в размер на 8000лв. не е съответно на действително понесените вреди, тъй като по делото не са представени доказателства за твърденията за настъпили негативни последици от надлежаването за психиката на ищеца, за личния му и обществен живот.
Касационната жалба на ПРБ съдържа оплаквания за необоснованост на извода на въззивния съд за наличие на причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и пропуск от страна на прокурорските органи, че не са представени писмени или експертни доказателства за твърдяните негативни преживявания по време на престоя в затвора, че не са съобразени последващата законодателна промяна /без да се сочи конкретно коя/ и най-вече ТР № 1/10.V.2006г. на ОСНК на ВКС. Твърди се и неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, както и че началният момент на законната лихва следва да е деня на завеждането на делото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, частично инкорпорирано и в касационната жалба, относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, без те да са формулирани, в противоречие с практиката на ВКС и на състави на ВКС по 3 броя решения.
В касационната жалба на И. Б. И. се релевира оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В жалбата и в допълнение към нея се сочи, че произнасянето от въззивния съд е в противоречие с практиката на съдилищата, в подкрепа на което се представят решения на ОС Бургас и на АС Бургас.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай и двамата касатори не са посочили съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Изложените от тях съображения в касационните им жалби и в допълненията към тях по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са такива за необоснованост и незаконосъобразност, но те представляват основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, а не основания за допускането му по чл.280 ал.1 от ГПК. С оглед принципите за диспозитивното начало в гражданския процес и за правото на защита на противната страна съдът не може служебно да извлича съществените въпроси. При това положение в случая не е налице основната предпоставка за допускането на касационно обжалване, предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК, което не позволява извършването на преценка за наличието и на допълнителните твърдяни критерии за това – произнасяне от въззивния съд по съществените материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС или те да са решавани противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено на 13.VІ.2008г. по гр.д. № 195/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: