О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 21.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1720/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№144143/16.12.2013 г., подадена П. С. У. от [населено място] против въззивно решение №7458/07.11.2013 г. по гр.д.№439/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-35-120/18.10.2012 г. по гр.д.№21246/2012 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 35 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от П. С. У. от [населено място] против [фирма], в ликвидация – С., иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, за заплащане на сумата 7500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, серия А, №216599 от 08.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.5.2012 г. до окончателното й изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 550 лева.
Въззивната инстанция е приела за безспорно наличието на договор за предоставяне на правна защита и процесуално представителство, с който са постигнали съгласие за размера на дължимото, съобразно чл.36 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 7500 лева. Прието е също така, че в документа е записано изявление на страните, че сумата на адвокатското възнаграждение от 7500 лева е внесена в брой., а изявлението предхожда поставената дата 08.7.2007 г. и подписите на страните, предвид което и с оглед формалната доказателствена сила на документа по чл.180 ГПК и липсата на оспорвания от страните по реда на чл.193 ГПК, същият удостоверява ищецът като адвокат по договора за правна помощ да е заявил да е получил в брой сумата 7500 лева – уговореното по договора. Освен това Софийският градски съд е стигнал до извод във връзка с нормата на чл.154 ГПК и заявеното оспорване от ищеца да не е получил плащане по процесния договор, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, като такова доказване е проведено по делото с представения още с исковата молба договор за правна защита и съдействие. Изложени са съображения, че посоченият документ в частта за отразено плащане от клиента на адвоката на уговореното адвокатско възнаграждение има качеството на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД и е без значение за доказателствената стойност на документа. Съдът е направил извод, че фактът, че с исковата молба ищецът се е отрекъл от изявлението си по същия документ, доколкото последното е изгодно за него твърдение по съществото на спора, е без правно значение за доказателствената стойност на документа по чл.180 ГПК, предвид липсата на твърдения документа да е неистински – изявлението да не изхожда от сочения автор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК и се поставя въпрос относно държането да документа от кредитора и/или длъжника и разпоредбата на чл.109 ЗЗД и конекситетът му с разпоредбата на чл.77 ЗЗД. Във връзка с това се поставят следните конкретни въпроси: 1. Допустимо ли е игнорирането от страна на съда на материалноправната разпоредба на чл.109 ЗЗД при условие, че е налице документ за дълга по реда на чл.77 ЗЗД ?, 2. При иск за изпълнение подлежи ли на изясняване обстоятелството кой държи дълговия документ, установяващ дълга и неговото плащане, при условие, че такъв е създаден по чл.77 ЗЗД ?, 3. Кой е приложимият материален закон – чл.77 ЗЗД или чл.109 ЗЗД, при условие, че по делото е наличен такъв документ, но не се държи от длъжника и не е представен от него, а се твърди неизпълнение ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма], в ликвидация, посредством процесуалния си представител юрисконсулт Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК касаторът трябва да постави въпроси по решаващите изводи от решението на въззивната инстанция, обусловили изхода от спора. В конкретният случай поставените въпроси не кореспондират с изводите на въззивната инстанция. По нито един от тях съдът не е давал отговор. Нещо повече, нито в исковата молба, нито във въззивната жалба, касационният жалбоподател в настоящото производство не е навел доводи, съответно оплаквания, във връзка с поставените въпроси.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 550 лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7458/07.11.2013 г. по гр.д.№439/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В въззивен състав, по касационна жалба, вх.№144143/16.12.2013 г., подадена П. С. У. от [населено място].
ОСЪЖДА П. С. У., ЕГН – [ЕГН], ОТ [населено място][жк]блок 15, вх.Е, ет.6, да заплати на [фирма] – в ликвидация – [населено място], [улица], ет.2, ап.3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 550/петстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: