О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр.София, 21.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 504 по описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.07.2009г. по гр.д. №1289/2009г. на Пловдивски ОС, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателите Г. З. Ц. и Н. Д. Б. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата. Ответникът К. А. А. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 04.02.2009г. по гр.д. №581/2007г. на РС-Пловдив, е обявил за недействителен спрямо К. А. договор за продажба от 13.12.2000г., сключен с нот.акт №13/2000г. на нотариус при Пловдивски РС, с който Г. З. е продала на дъщеря си Н. Б. апартамент в гр. П., за сумата 23 691 лева. Съдът е установил, че Г. З. е подписала на 04.10.2000г. запис на заповед, като се е задължила да заплати на К. А. сумата 12 700 ЩД на 31.01.2002г. и същата е осъдена да му заплати тази сума с решение по гр.д. №35/2007г. на Пловдивски ОС. При тези данни съдът е приел, че ищецът-ответник по жалба, има качество на кредитор, сделката го уврежда, а знанието на купувача се презюмира от разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като купувачката е дъщеря на продавача-длъжник. Изложени са съображения, че макар и продаденото жилище да е единствено на продавача, то тя се е отказала от защита на чл.339 ГПК/отм./ предвиждащ несеквестируемост на същото, чрез разпореждането с веща.
В изложението, за да обосноват допустимост на обжалването, жалбоподателките поддържат, че решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора касаещ възможността да бъдат предмет на отменителен иск по чл.135 ЗЗД несеквестируеми имуществени права, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 20.05.1982г. по гр.д. №805/1982г. на ВС на РБ, в което е прието, че не могат да бъдат предмет на отменителния иск разпореждания с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение и решение от 04.12.2003г. по гр.д. №123/2003г. на ВКС, в което е прието, че несеквестируемостта отпада, ако има разпоредителна сделка с този именно имот, каквото разрешение е дадено и в решение от 07.07.2003г. по гр.д. №1893/2002г. на ВКС.
Поддържат също така, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос, относно възможността след връщане на въззивна жалба на страна поради неотстраняване нередовност на същата, тази страна като необходим другар да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник, който въпрос е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС – т.2 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане материалнотоправен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като на същият е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, намерила израз в решение от 11.05.2010г. по гр.д. №100/2010г. и решение от 27.04.2010г. по гр.д. №4025/2008г. на ВКС. В същата е прието, че когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалния закон му дава гаранцията на чл.339 ГПК/отм.- чл.444 ГПК, то отчуждителят сам е преценил че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което по отношение на него може да бъде уважен иск по чл.135 ЗЗД.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по процесуалния въпрос относно възможността след връщане на въззивна жалба на страна поради неотстраняване нередовност на същата, тази страна като необходим другар да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник, за който въпрос жалбоподателките поддържат, че е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС. В случая във въззивното решение е даден отговор на този въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС – т.2 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС. В същата е прието, че при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от другарите има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава – чл. 172, ал. 2, изр. 1 ГПК/отм./ и резултатът от въззивното обжалване ще породи последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, поради наложителността от идентитет на решението по отношение на всички тях. Прието е също така в практиката, че подаването на въззивна жалба от един от другарите ще доведе до конституирането и на останалите като главни страни пред въззивната инстанция и поради това съдът е длъжен да ги призове за да обезпечи правото им на участие в производството, което в случая е направено.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2009г. по гр.д. №1289/2009г. на Пловдивски ОС, по жалба на Г. З. Ц. и Н. Д. Б., на основание чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: