О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 25.10.2012г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 618 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, изходяща от адв. И. Г. от САК в качеството й на процесуален представител на Т. Г. Ц., срещу определение на СГС от 22.12.2011г. по ч.гр.д. № 6225/2011г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е допуснато изменение на постановеното по делото определение от 22.07.2011г. в частта за разноските като [фирма] – [населено място], е осъдено да заплати на Т. Г. Ц. деловодни разноски в размер на сумата 15лв. Поддържа се оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изразява се становище, че въззивната инстанция неправилно е приела, че сторените разноски са в размер само на сумата 15лв. ,вместо действително разходваните в процеса средства в общ размер 315лв., от които 15лв. държавна такса и 300лв. – изплатено възнаграждение на процесуален представител. Искането е да се присъди пълният размер деловодни разноски.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – [населено място], не взема становище .
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован. Съображенията за това са следните:
С определение от 22.07.2011г., постановено по ч.гр.д. № 6225/2011г. , Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция в производство по чл.274 ал.1 и чл.423 ГПК, е уважил искането на Т. Г. Ц. и е обезсилил издадената в производството по гр.д.№46948/2010г. на СРС заповед за изпълнение от 05.10.2010г., издадена по заявление №46897 от 29.09.2010г. на [фирма] – [населено място], и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист като недопустими. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от Т. Г. Ц. с искане да се измени горното определение в частта за разноските като й се присъдят сторените такива в производството. С атакуваното определение от 22.12.2011г. въззивният съд е присъдил в полза на молителката деловодни разноски в размер 15лв. За да постанови този резултат съдът е констатирал своевременно заявено от страната искане за присъждане на разноски и с оглед благоприятния за молителката резултат и доказателствата по делото за реално сторени разноски в процеса – вносен документ за внесена държавна такса по сметка на СГС /лист 24 от делото/, е обосновал извод, че в нейна полза следва да се присъди сумата от 15лв.
Предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и изхода на делото изводът на съда, че искането по чл.248 ГПК е основателно, е правилен и обоснован. Подлежат на присъждане всички разноски , направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. В процесния случай молителката е установила с надлежен докумен сторения разход от 15лв. , представляващ дължима държавна такса за образуваното по нейна частна жалба въззивно производство. Липсват доказателства за реализирани други разноски пред въззивната инстанция, в това число и за заплатен адвокатски хонорар в размер 300лв. Действително жалбоподателката е извършвала процесуалните действия в процеса чрез адв. И. Г. от САК ,която е била надлежно упълномощена съгласно пълномощно от 06.03.2011г. По делото обаче не е представен като доказателство договор за правна помощ, от който да се установи размер на договорено възнаграждение, не е представено доказателство и за това жалбоподателката реално да е сторила чрез заплащане такъв разход. Нещо повече – доказателство за такъв разход не се представя и пред настоящата инстанция.
Предвид изложеното релевираните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност и необоснованост на постановения от въззивния съд съдебен акт са неоснователни . Не са допуснати нарушения на закона при постановяване на определението, поради което същото следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от жалбоподателката, а с оглед изхода на делото не се и следват.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС от 22.12.2011г., постановено по ч.гр.д. № 6225/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: