6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 27.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4917/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г., подадена чрез адв. К. Д., против решение № 58/15.06.2017 г. по възз.гр.д. № 114/2017 г. по описа на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено решение № 52/25.11.2016 г. по гр.д. № 177/2015 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което по иска на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е отнето в полза на държавата негово имущество /подробно описано в решението/ на обща стойност 685 316, 99 лв.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът твърди, че въззивният се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обуславят изхода по делото, в противоречие с практиката на ВКС, същите са разрешавани противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка със становището си за приложението на чл. 179 ГПК по отношение на нотариалния акт цитира решение № 118/06.10.2010 г. по т.д. № 1053/2009 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 86/18.07.2011 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 70/09.10.2014 г. по т.д. № 229/2014 г. по описа на ОС-Бургас, решение № 153/21.06.2013 г. по гр.д. № 291/2012 г. по описа на ОС-Шумен.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – КОНПИ, чрез Е. Д. – упълномощен инспектор юрист. Поддържа се становище, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК предвид цената на предявените искове. Подадена е по пощата на 20.10.2017 г. преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да постанови обжалваното решение Апелативен съд-Б. е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.77, ал.4, т.2 и 3 от влезлия в сила на 19.11.2012 г. Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество /ЗОПДНПИ/ на доказване подлежи кумулативното наличие на две предпоставки – установяване на наказателноправната предпоставка по чл. 22 /като е достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по изрично изброените в разпоредбата текстове от НК/ и констатиране на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. По реда на ЗОПДНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество, а такова според чл. 1, ал. 2 е това, за чието придобиване не е установен законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникналите задължения. Съдът е приел е, че ако при това съпоставяне се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за придобиване на имуществото, следва логичното заключение, че произходът за неговото придобиване е незаконен. При действието на ЗОПДНПИ престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от КОНПИ, целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.Приел е за доказани предпоставките, обуславящи уважаването на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ и е потвърдил първоинстанционното решение. Посочил е, че е налице основание за КОНПИ да образува производство – И. Д. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК, попадащо в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 23 ЗОПДНПИ. Образуваната проверка е за периода 07.02.2004 г. до 07.02.2014 г. Установена е и втората предпоставка – незаконно придобито имущество. Предпоставка за отнемането му е наличие на значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице. Взел е предвид, че за установяване на твърдяното значително несъответствие в имуществото на ответника през проверявания период и наличието на законен източник през същия десетгодишен период първоинстанционният съд е допуснал извършването на две съдебно-технически експертизи за изчисляване пазарната стойност на недвижимото имущество на ответника, както и автотехническа експертиза за определяне стойността на лек автомобил „А.“. Вещите лица по тези експертизи са дали заключения за стойността на процесното недвижимо имущество и на лекия автомобил към момента на придобиване на съответната вещ и към момента на внасяне искането на КОНПИ в съда. Преценката за наличието на законен източник на придобитото имущество е направена при съпоставката между имущество и нетните доходи на ответника по смисъла на § 1, т.5 и т.6 от ДР на ЗОПДНПИ. От заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е установил, че нетният доход на ответника, определен съобразно § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ като разлика между доходите, приходите и източниците за финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи по години за периода от 07.02.2004 г. до 07.02.2014 г. е в размер от 214 171,20 лева. Наред с тези разходи, видно от заключението на вещото лице, през същия период ответникът е направил и разходи за придобиване на недвижими имоти, на лек автомобил, за придобиване на дружествени дялове в търговски дружества и за допълнителни вноски в тези дружества, вноски по банкови сметки, иззети парични средства по наказателното производство в общ размер на 790 788,33 лева. С оглед така определените приходи и разходи вещото лице е изчислило наличие на несъответствие между тези разходи и нетния доход на ответника в отрицателен размер от 576 617,13 лева, което е значително по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, водещо до обосновано предположение за незаконен произход, а с това е изпълнена и другата законова предпоставка, обуславяща отнемане на имуществото на ответника.
Съдът се е произнесъл обосновано и по оплакванията и възраженията на И. Д. Г., съдържащи се във въззивната жалба. Приел е, че не са налице процесуални нарушения във връзка с изслушването и приемането на съдебните експертизи,както и, че не са налице нарушения на първоинстанционния съд във връзка с указаната на ответника доказателствена тежест и предоставената му от съда възможност за събиране на доказателства. Не са нарушени и правилата относно даване ход на делото, тъй като първоинстанционният съд е предоставил възможност на страната да се защити по спора. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено при пълно и точно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, които е преценил и обсъдил по реда на чл.235, ал.2 ГПК, а направените изводи са законосъобразни и обосновани. Като е посочил, че пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, които да водят до различни фактически изводи, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и го е потвърдил.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В приложеното от касатора изложение не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Единствено са изложени съображения за неправилни решаващи мотиви на въззивния съд. Поддържа се, че въззивния съд е достигнал до погрешен извод относно стойността на имуществото на жалбоподателя, както и относно констатираното „значително несъответствие“. Макар да не е налице общо основание за допускане на касационна проверка, която липса сама по себе си е достатъчна за недопускане на касационно обжалване, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че е налице трайна и последователна практика на ВКС за доказателствената сила на нотариалния акт по отношение на отразената в него цена. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 586 ГПК, представлява официален документ – съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред, но той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК само досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи и какво са заявили страните пред нотариуса. В частта му относно подписаните от страните техни изявления, нотариалният акт е частен документ, т.е. няма обвързваща доказателствена сила, поради което съдът не е длъжен да приеме, че стойността на прехвърленото имущество е тази, която страните са посочили в акта. Не е необходимо и да е заявено изрично оспорване на нотариалният акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, но не и за третите лица, тъй като не се касае за оспорване на нотариалното удостоверяване, а до липса на задължение за третите лица да счетат за реална придобивната стойност на имота, посочена в акта./решение № 266 от 17.12.2014 г. по гр.д. № 6402/2013 г., IV г.о., решение № 671 от 9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., IV г. о.; решение № 530 от 3.04.2012 г. по гр. д. № 1723/2010 г., IV г. о.; решение № 471 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 641/2009 г., III г. о.; решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/
По отношение на претендираните специални основания и за пълнота на мотивите следва да се посочи, че цитираните съдебни актове касаят правни спорове между страни по сключени прехвърлителни сделки във връзка с уговорената цена. В настоящия случай КОНПИ се явява трето лице по отношение на сключените договори и съгласно трайната и непоколебима практика на ВКС, цитирана по-горе не е обвързано от размера на уговорената цена. По отношение на претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се има предвид, че основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са взаимоизключващи се. При действието на чл. 290 ГПК казуалното произнасяне на касационната инстанция е задължително за долните съдилища. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно бланкетното посочване на текста на законовата разпоредба, а касаторът следва да изложи аргументирани съображения защо счита, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 58 / 15.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 114/2017 г. по описа на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: