О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 29.09.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 5574/2014год.
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. П. Ж., срещу определение №872 от 27.06.2014год., постановено по ч.т.д.№ 1242/2014год. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против Заповед за изпълнение №15 от 03.02.2014г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.дело №58/2014г. на Чирпанския РС, както и срещу разпореждането за незабавно изпълнение като недопустима.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивния съд и се иска отмяната му.
Ответната страна – Община [населено място], не взема становище.
Настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с релевираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допускане на исканото обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави частната жалба без разглеждане, съставът на СтЗОС се е позовал от една страна на това, че тя съдържа доводи срещу разпореждането за издаване на самата заповед за изпълнение, което не подлежи на обжалване, както и, че в останалата й част срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, недопустимостта й се основава на чл.419 ал.2 ГПК, тъй като не съдържа доводи, основаващи се на съображения, извлечени от акта по чл.417 ГПК – в случая извлечението от счетоводните книги на общината, нито такива срещу самото разпореждане за незабавно изпълнение, а единствено доводи за неизпълнение на договорни задължения от страна на общината по договор за наем и по-конкретно за предаване на имота, предмет на наемния договор.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията на настоящия състав са следните:
Частната жалба, с която е бил сезиран Старозагорският окръжен съд, е насочена срещу разпореждането, с което е допуснато издаването за процесната заповед за изпълнение, което разпореждане, обаче, не подлежи на обжалване – арг.чл.413 ал.2 ГПК и поради това тя е недопустима. На следващо място частната жалба не отговаря и на особените изисквания на чл.419, ал.2 ГПК, независимо, че със същата е приложено възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК. В същата, адресирана до въззивния съд, въобще отсъстват доводи, които Ж. П. Ж. да поддържа срещу самото незабавно изпълнение и които, по изрично разпореждане на законодателя, могат да бъдат извлечи само от актовете по чл.417 ГПК. Изложените от жалбоподателя твърдения са свързани единствено и само с договорните задължения на общината по договор за наем. Атакувайки по този начин разпореждането, частният жалбоподател не може да се ползва от правата по чл.419, ал.1 ГПК, поради което подадената от него частна жалба се явява изцяло процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №872 от 27.06.2014год., постановено по ч.т.д.№ 1242/2014год. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: