4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София,21.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1019/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ГПК „Острица”, [населено място], [община] срещу решение № 456 от 27.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Чепеларски районен съд решение № 61 от 05.07.2012г. по гр. д. № 145/2011г. за отмяна на решенията на Общото събрание на ГПК „Острица”от 30.04.2011 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения срещу извода на въззивната инстанция за незаконосъобразност на свикването на процесното Общо събрание и по-конкретно – че решението за свикването му е взето в нарушение на изискването на чл. 27, ал. 1 от Устава на кооперацията за кворум от 2/3 от членовете на Управителния съвет, както и че е нарушена императивната норма на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗК за лично уведомяване на членовете на кооперацията, приложима в случая, доколкото в чл. 18, ал. 1 от Устава на кооперацията не е предвиден конкретен ред за разгласяване на поканата за Общото събрание. В тази връзка касаторът счита за неправилна преценката на съда, че с публикуването на поканата в два местни ежедневника не е изпълнено изискването на закона за лично уведомяване на член-кооператорите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като съществен материалноправен въпрос, с твърдението за противоречивото му решаване от съдилищата и за значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК), е поставен въпросът: „Следва ли при липса на изрична клауза в уставите на кооперациите, която не предвижда лично уведомяване на членовете й с персонална покана до всеки един от тях, да се счита за „обща покана”, което от своя страна, на основание чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗК, да се приема за празнота в тези актове, респ. това да води до незаконосъобразност в процедурата по свикване на ОС”. Като практика, относима към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, са представени: решение № 36 от 06.04.2009 г. по т. д. № 35/2009 г. на Ямболски окръжен съд, решение № 94 от 17.03.2005 г. по в.ф.д. № 68/2005 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 270 от 25.10.2006 г. по в.ф.д. № 490/2006 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – Б. С. Х. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 58 ЗК, въззивният съд е възприел изцяло изводите на Чепеларски районен съд за незаконосъобразност на процесното Общо събрание от 30.04.2011 г., произтичаща от начина, по който същото е свикано. По-конкретно, решаващият състав е преценил, че решението за свикване на събранието е взето само от трима членове на Управителния съвет на кооперацията, с което е нарушен предвиденият в чл. 27, ал. 1 от нейния Устав кворум от 2/3, който изисква вземането на решението от четирима членове на УС, с оглед установеното в чл. 25, ал. 2 от Устава, че УС се състои от пет членове. В тази връзка съдът е отчел и обстоятелството, установено от него чрез служебна справка в Търговския регистър, че към датата на провеждане на заседанието на УС (05.04.2011 г.) като председател на кооперацията е вписан С. Х., докато от представения протокол от 05.04.2011 г. е видно, че на заседанието е присъствал С. Ч., който е вписан като председател на кооперацията по-късно – на 21.05.2011 г. Незаконосъобразността на процесното Общо събрание е аргументирана и с приетото от съда друго нарушение на закона и Устава на кооперацията. Поради това, че в Устава на кооперацията не е посочен какъв е редът за разгласяване на поканата за свикване на Общо събрание, решаващият състав е преценил за приложим принципът на дружественото право за лично уведомяване, отричащ т. н. “обща покана” до всички членове на юридическото лице. С оглед на това и предвид безспорния факт, че писмени покани не са били изпращани до членовете на кооперацията, е направил извод, че публикуването на поканата в два местни ежедневника не представлява лично уведомяване на член-кооператорите.
С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав приема, че поставеният от касатора въпрос, който макар и непрецизно формулиран, се отнася до приложимостта на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗК във връзка с уведомяването на членовете на кооперацията за свиканото Общо събрание, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на него не е изпълнено императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретното дело. Отсъствието на общата предпоставка произтича от обстоятелството, че този въпрос не е единствено обуславящ крайния правен резултат по спора. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е аргументирал извода си за незаконосъобразност на процесното Общо събрание с множество процедурни нарушения, всяко от които е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск е основателен. Ненадлежното уведомяване на член-кооператорите е само едно от тези нарушения. Наред с него, като самостоятелни основания за незаконосъобразност на ОС са счетени вземането на решение за свикването му от незаконен състав на Управителния съвет и свикването на заседанието на същия от 05.04.2011 г. без да са спазени изискванията на чл. 27, ал. 4 от Устава. С оглед на това, въпросът за редовността на уведомяването на членовете на кооперацията не е единственият обуславящ изхода на делото, тъй като и при различно от даденото разрешение на този въпрос искът отново би бил уважен.
Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационния контрол и освобождава съда от преценка на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За пълнота следва обаче да се отбележи, че тези основания не са налице. Представените три въззивни решения не доказват твърдението за противоречиво решаване на поставения въпрос в практиката на съдилищата. Точно обратното – решение № 36 от 06.04.2009 г. по т. д. № 35/2009 г. на Ямболски окръжен съд и решение № 94 от 17.03.2005г. по в.ф.д. № 68/2005 г. на Великотърновски апелативен съд са в смисъла, в който е и обжалваният акт, а решение № 270 от 25.10.2006г. по в.ф.д. № 490/2006 г. на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде съобразявано, тъй като липсват данни да е влязло в сила и поради това не се включва в понятието „практика на съдилищата”, разяснено в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и становището, че решаването на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК, уреждаща начина за свикване на Общото събрание на кооперацията, е достатъчно ясна и тълкуването й не поражда правни проблеми, поради което практиката по прилагането й е непротиворечива.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 456 от 27.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: