О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№697
гр. София, 26.07.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 3542 по описа за 2015г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т., чрез пълномощника му адв.В. Т. срещу решение № 1584/15.07.2015г. по в.гр.д. № 2084/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, с което е потвърдено решение № 836/20.02.2015г. по гр.д. № 138/2014г. на Б. за отхвърляне иска на касатора против [фирма] за връщане на сумата от 250 000 евро, с левова равностойност 488 957,50 лв., представляваща дадена в изпълнение на развален предварителен договор от 25.03.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 19.05.2014г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, по който се установява сключването на предварителен договор между страните и развалянето му от касатора. След тълкуване на договорните клаузи и при липса на представени релевантни доказателства във връзка с уговореното по тях относно начина на плащане на договорената продажна цена, решаващият съд е направил извод за недоказано от касатора плащане на сумата от 250 000 евро по предварителния договор. С оглед на което САС е направил извод за неоснователност на иска и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът да приеме удостовереното изявление в нотариално заверен договор за извършено плащане на продажната цена за обвързващо при липса на убедителни и категорични доказателства оборващи факта на получаване на сума от продавача? 2/ Как следва да се преценява доказателствената сила на нотариалното удостоверяване в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот в частта за цената на имота, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото? 3/Следва ли въззивният съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства с оглед пълното изясняване на делото? Въведени са допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК като касаторът се позовава по всички въпроси на задължителна практика , обективирана в Решение № 231/08.07.2015г. по гр.д. № 6604/2014г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 51/21.07.2010г. по т.д. № 528/2009г. на ВКС, I т.о., и на практика на съдилищата: решение от 03.04.2013г. по в.гр.д. № 125/2013г. на ОС-Сливен; решение № 341/27.02.2013г. по в.гр.д. № 3650/2012г. на ОС-Варна; решение № 111/02.10.2008г. по гр.д. № 4618/2007г. на V г.о.; решение № 159/27.03.2009г. по гр.д. № 1553/2008г. на ВКС, II г.о. и решение № 4247/29.10.2012г. по гр.д. № 11986/2011г. на РС-Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на формулираните правни въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е отхвърлил иска не поради съображения, почиващи на чл.590 вр . чл.179, ал.1 ГПК, приложими към нотариално удостоверяване на подпис и дата на диспозитивен документ, каквото самият касатор не оспорва да е налице в процесния случай. Обуславящо крайния изход на правния спор е даденото от САС тълкуване на клаузите на процесния договор относно обективираната в тях воля на страните, оттук е направен извод за наличието или не на признание на релевантния факт за плащане на продажната цена, съответно съдът е ценил същото на осн. чл.175 ГПК с оглед на всички събрани по делото доказателства. Въпрос дали даденото от въззивния съд тълкуване отговаря на критерии по чл.20 ЗЗД не е поставен от касатора, а оплакването му за несъответствие между признание и оценка от въззивния съд на останалите доказателства по съществото си е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, произнасянето по което е изключено от обхвата на дейността на касационната инстанция във фазата по селектиране на касационната жалба.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000лв., които се претендират с отговора.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1584/15.07.2015г. по в.гр.д. № 2084/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав.
ОСЪЖДА Н. И. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 1000лв., представляваща сторените от последното съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: