ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 697
София, 06.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 252 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Л. М. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 06.VІ.2008г. по в.гр.д. № 1224/2007г.
Ответникът по касационната жалба Б. Х. П. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд от 25.І.2005г. по гр.д. № 22401/2003г., с което е отхвърлен предявеният от А. Л. М. срещу Б. Хр. П. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изнесените от ответника неверни клеветнически твърдения в две статии във в.”168 часа” и в телевизионното предаване „О” по БНТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не са доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД за основателност на претенцията.становено е, че изявленията за ищеца в двете статии не са направени от ответника. Действителен техен автор е журналистката С. Б. , като неин източник е лицето В. М. А изявленията на ответника в телевизионното предаване не съответстват на твърденията на ищеца в исковата му молба. В тях няма тъждество между Ал. М. и адв. Л, не се твърди и че последният не е бил адвокат и не се е казвал Л. В изявленията на ответника тримата непосредствени извършители са обозначени ясно и поименно, а като организатор е посочен представеният като адв. Л, за който не се твърди, че е Ал. М. Единственото категорично твърдение на П. по отношение на ищеца е, че не се е показвал и присъствал само на подписването на нотариалната сделка.
В касационната жалба касаторът е изложил твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. В изпълнение на даденото му от въззивния съд указание за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване М. е представил уточнение на жалбата си, според което основанието по чл.280 ал.1 от ГПК е, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, че се касае за нарушение на материалния закон, като постановеното решение е неправилно и необосновано по подробните съображения, изложени в касационната жалба.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин да води до различно решение по спора. Бланкетното позоваване на някой от посочените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК критерий за допускане на касационно обжалване не обуславя само по себе си такъв резултат, тъй като разпоредбата изисква тези критерии да се отнасят към конкретно посочени от касатора съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси, произнасянето по които от въззивния съд той счита, че е в противоречие с практиката на съдилищата или че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, каквито може да бъдат предмет на разглеждане в същинското касационно производство, но не и в това по допускането му. А и с оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл.6 от ГПК, касационният съд не може служебно да извлича същественият въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, което не позволява преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГК, ІV „Г” отделение, от 06.VІ.2008г. по гр.д. № 1224/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: