3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр. София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 536 по описа за 2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на С. Г. П. чрез пълномощника й, адвокат М. М. Ц. против определение № 15941 от 31.10.2011 г. по ч. гр. дело № 12900/2011 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І брачен въззивен състав.
Ответницата М. Г. Близнашка в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа, че не е обоснован правен въпрос, разрешен с обжалваното определение и не е налице касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено, че „същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е дали е допустимо с отделен иск, с оглед момента на предявяването му, в частта за увеличението му и за претенциите за лихва, с оглед различните срокове на погасяване на вземанията и запазването им, искът който е предявен от ищцата по – късно, ако е различен по размер, да не бъде прекратяван, а съединен с по – рано предявения иск”. Поставеният правен въпрос, подробно цитиран по – горе няма относимост към произнасянето на въззивния съд. За да остави без уважение частната жалба на С. П. срещу определението от 07.06.2011 г. по гр. дело № 4977/2011 г. на Софийски районен съд, 37 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, Софийски градски съд е приел, че пред първоинстанционния съд, 39 състав е образувано гр. дело № 53314/2009 г. с идентичен предмет – понесени от С. П. неимуществени вреди – тревоги, стрес, болки, безпокойство, страдания, породени от даденото от ответницата, д-р М. Г. Близнашка неправилно според ищцата заключение по адм. дело № 833/2008 г. на Административен съд – София – град, 33 състав и адм. дело № 1683/2009 г. на Административен съд – София – град, 27 състав, относно процента на трайна неработоспособност, който е следвало да бъде определен за заболяванията, от които П. страда. Въззивният съд е приел също така, че позоваването от С. П. на различния размер на претенциите по гр. дело № 53314/2009 г. и по гр. дело № 4977/2011 г. на Софийски районен съд, за да продължи настоящето гр. дело № 4977/2011 г. е неоснователно. В мотивите на определението второинстанционният съд е отразил и съществуващата за страната възможност да измени иска относно увеличение на неговия размер. С оглед на тези съображения същият съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството и прилагане последиците на чл. 126, ал. 1 ГПК. Както се вижда от разгледаното по – горе съдържание на решаващите мотиви на въззивния съд, неговият състав не се е произнасял по хипотеза, описана във въпроса, поставен от жалбоподателката в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Този въпрос се отнася до съединяване на иск, различен с вече предявения само по размер, по който е образувано дело. В мотивите обусловили изхода на спора и потвърждаване на определението за прекратяване на гр. дело № 4977/2011 г. на Софийски районен съд, въззивният съд се е произнесъл само по предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК, като е констатирал и процесуалната възможност за увеличение на иска, но дори и в тези мотиви, засягащи посочената възможност и нямащи обуславящо за изхода на процесуалноправния спор значение, съдът не се е произнесъл по хипотези, отнасящи се до съединяване на искове. Ето защо с поставянето на въпрос, по който липсва произнасяне на въззивния съд и съответно произтичащи от него правни разрешения не може да бъде въведено общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи още, че съгласно разясненията, дадени с ТРОСГКТК № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., т. 1 относно съдържанието на чл. 280, ал. 1 ГПК правните въпроси трябва да бъдат посочени от касатора, да имат относимост към произнасянето на съда по предмета на делото и към решаващите мотиви в съдебния акт, да бъдат обсъдени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в контекста на правните разрешения, приети от второинстанционния съд и да съдържат обосновка на допуснатите от въззивната инстанция отклонения от изводите на съдилищата, на чиито актове се позовава касатора, за да се установи къде същият намира противоречия в съдебната практика. Когато страната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отрази в изложението към частната касационна жалба, по кой въпрос съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от касатора насока, тъй като е неправилна или по кой въпрос е налице необходимост от нейното преразглеждане и развитие, тъй като тълкуването на закона не отговаря на променените обществени условия и законодателство /при хипотезата „точното прилагане на закона”/, съответно по кой правен въпрос липсва практика, а приложимите норми към конкретния случай са непълни, неясни и противоречиви или има практика по прилагането им, по отношение, на която обаче е налице необходимост от преразглеждането й и по –нататъшното й развитие /при хипотезата „развитието на правото”/. Тези изисквания за съдържанието на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изпълнени от частната жалбоподателка. Същата не е изпълнила изискванията на закона да обоснове приложно поле на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е съобразила разясненията по тяхното съдържание, дадени с цитираното ТРОСГКТК. Поради това не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15941 от 31.10.2011 г. по ч. гр. дело № 12900/2011 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І брачен въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: