О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 26.09. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4700 по описа за 2014 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Г. Н. Г., чрез старши юрисконсулт Теодора Илиева против определение № 1683/05.06.2014г., постановено от четиринадесети граждански състав на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 669/2013 г.
Насрещната страна Д. Ж. С. не е изразил становище по частната жалба
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В случая не се извършва предварителна селекция за допускане на касационно обжалване – по съществото си частната жалбата не е касационна, защото се обжалва определение на въззивен съд, с което е отказано издаване на обратен изпълнителен лист за сумата над 5921,88 лв. до 7372,38 лв. Производството пред Върховен касационен съд е по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, когато се изисква и преценка на предпоставките поч л. 280, ал. 1 ГПК. Представеното изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът цени като съображения по частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение № 613/04.04.2013 г. по въззивно гр. д. № 669/2013 г. на Пловдивски окръжен съд [фирма] е осъдено да заплати на Д. Ж. С. 5921,88 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Въззивният съд е издал в полза на Д. С. изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение.
Въззивният съдебен акт впоследствие е отменен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен.
С молба от 06.03.2014 г [фирма] е поискало издаване на обратен изпълнителен лист за сумите, събрани по реда на принудителното изпълнение въз основа на отмененото въззивно решение.
Съдия от Пловдивския окръжен съд, по гр.д. № 669/2013 г., с две разпореждания, постановени на 17.03.1914 г. е разпоредил „да се издаде обратен изпълнителен лист” и „да не се издава ИЛ за сумата 1266,30 лв., тъй като вече е издаден от РС.”
Съставен е изпълнителен лист от 18.03.2014 г. в полза на [фирма] за сумата от 5921,88 лв., платима от Д. Ж. С..
В молба от 09.04.2014 г. [фирма] е посочило, че искането е за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 7372,38 лв., в която са включени 5921,88 лв – платени в изпълнителното производство суми по първоначалния изпълнителен лист на Д. С., сумата от 600 лв. разноски по изпълнителното дело и 850,50 лв. такси по Тарифата към ЗЧС. Изложени са съображения, че разноските, направени от длъжника по изпълнителното дело, също подлежат на възстановяване в хипотезата на чл. 245, ал. 3 ГПК. Направено е оплакване, че Пловдивският окръжен съд не се е произнесъл по цялото искане за издаване на обратен изпълнителен лист, а именно за сумата 600 лв. – разноски по изпълнителното дело и за сумата 850,50 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Според страната, налице е порок на съдебния акт по смисъла на чл. 247 ГПК, поради което е поискала поправка на допусната явна фактическа грешка.
С определение № 1683/05.06.2014 г. тричленен състав на Пловдивския окръжен съд се произнесъл по молбата, като приел, че не е допуснал явна фактическа грешка по съображения, че липсвал осъдителен диспозитив по делото за сумата над 5924,88 лв. С диспозитива на съдебния акт е отказал издаване на обратен изпълнителен лист за сумата над 5921,88 лв. до 7372,38 лв., което е произнасяне по съществото на искането за издаване на обратен изпълнителен лист, а не по чл. 247 ГПК.
Постановеният на 05.06.2014 г. съдебен акт по своя характер е разпореждане – арг. чл. 406 ГПК, а по съдържание е допълване на разпореждането от 17.03.2014 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, като по същество е постановен отказ да се удовлетвори молбата за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата над 5 921,88. Няма законово основание по молба за издаване на изпълнителен лист, вкл. обратен, съдът да се произнася с разпореждане, в едноличен състав, а по искане за допълване, тълкуване и поправка на явна фактическа грешка – с определение от тричленен състав. Молбата на страната – съдът да се произнесе по цялото й искане, е за допълване на вече постановения акт, а не за поправка на допусната в него явна фактическа грешка; съдът сам квалифицира отправените до него искания от страните.
С множество определения, непротиворечиви в тълкуването на чл. 245, ал. 3 ГПК, състави на Върховния касационен съд от гражданска и търговска колегия са изяснили, че взискателят, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени (уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен) трябва да върне на длъжника полученото. В този случай, длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото, като съдът, издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени в изпълнението. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 ГПК, изключва исковия ред на защита, поради което на възстановяване подлежат и сумите за такси и разноски, платени в изпълнителното производство от длъжника, които са безспорни, както и законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане – т. е. неоснователното разместване на блага (арг. от 499 ГПК 2007 г., съответно чл. 387 ГПК от 1951 г., отм.).
В този смисъл са напр. Определение № 528 от 26.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 471/2012 г., II г. о., ГК, Определение № 11 от 08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 520/2009 г. на ВКС- IV г.о., Определение № 314/30.12.2011 г. по т. д. № 450/2010 г. на ВКС, II т.о., Определение № 1061/30.12.2011 г. по т. д. № 575/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 205 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2010 г., IV г. о., Определение № 295 от 28.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 228/2011 г., II г. о.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че в изпълнителното производство от Б. – Пътнически превози, Е. са събрани следните суми: 5921,88 лв. по първоначалния изпълнителен лист, издаден в полза на насрещната страна, 850,50 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ и 600 лв. разноски по изпълнителното дело. Цялата сума в размер на 7 372,38 лв. е преведена от търговското дружество на 19.04.2013 г.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като на молителя се издаде обратен изпълнителен лист още и за 850,50 лв., внесени такси по Тарифата към ЗЧСИ и 600 лв. заплатени разноски по изпълнително дело № 20138240401014 на ЧСИ К. П., рег. № 824 и район на действие Окръжен съд Пловдив, както и законната лихва върху 7 372,38 лв., считано от 19.04.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1683/05.06.2014г., постановено от четиринадесети граждански състав на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 669/2013 г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ДОПЪЛВА разпореждането на Пловдивския окръжен съд от 17.03.2014 г. по гр.д. № 669/2013 г., като ОСЪЖДА Д. Ж. С. да заплати на Б. П.п., Е., [населено място] още и сумата в размер на 850,50 лв. внесени такси по Тарифата към ЗЧСИ и 600 лв. заплатени разноски по изпълнително дело № 20138240401014 на ЧСИ К. П., рег. № 824 и район на действие Окръжен съд Пловдив, както и законната лихва върху 7 372,38 лв., считано от 19.04.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: