О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 698
София , 28.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април..………….……………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело № 380/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. п. – П. е подала касационна жалба срещу решение № 503 от 24.10.2013 година по гр.д. № 859/2013 година на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 908 от 22.05.13 г. по гр.д. № 1960/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е уважен иск на Н. И. В. от [населено място] срещу касатора до размер на сумата 5000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.1 НК, производството по което е прекратено с постановление от 18.07.2008 г. на окръжна прокуратура – Я.. Искът с правно основание чл.2, ал.1, т.2, предл.1-во ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до предявения размер от 26 000 лева и в тази част решението е влязло в сила. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопризводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. И. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П., оспорва касационната жалба и моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Посочено е следното: „..от доказателствения материал по делото не може да се направи извода, до който е стигнал съда, а именно, че твърдените неимуществени вреди са в резултат само от повдигнатото на ищеца обвинения за деяние по чл.321 от НК. Освен това съда е обсъдил всички доказателства и е достигнал до неправилния извод, че прокуратурата е извършила незаконосъобразни действия, които да доведат до отговорност по чл.2, т.2 от ЗОДОВ, като не е отчел времетраенето на досъдебното производство, недоказаната причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и воденото досъдебно производство за деяние по чл.321 от НК. Нарушен е принципа на чл.52 от ЗЗД.” – т.е. изложени са оплаквания за неправилност на решението поради процесуалната му незаконосъобразност и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.291, ал.1, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. Представени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 ГПК /№ 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о.; № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. на ІV г.о.; № 230 от 07.11.2013 г. по гр.д. № 1630/2013 г. на ІІІ г.о. и № 311 от 21.10.2013 г. по гр.д. № 1416/2012 г., ІV г.о./, които не са анализирани и не обосновават наличието на противоречива практика по приложението на чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсва както правен въпрос, така и обосновка относно наличието на някое допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, което препятства възможността за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 503 от 24.10.2013 година по гр.д. № 859/2013 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.