5
5
Определение по т. д. № 313/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 313/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№698
С., 11.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 313 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник против въззивно решение № 471/ 21.01.2011 г. по гр. д. № 733/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] и [фирма] иск, и е признато за установено, че не съществува ипотечно право в полза на банката, тъй като към момента на подновяване на ипотеката – 04.06.2008 г. първият ответник не е бил собственик на ипотекираните имоти, като е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за прогласяване недействителността на подновена с писмена молба от 04.06.2008 г. ипотека, материализирана в нотариален акт №4/28.04.1998 г. при РС Гоце Делчев, поради противоречие със закона.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. т. 1 – 3 ГПК. Поддържа, че решението е постановено при нередовна искова молба, предявен е недопустим иск по чл. 124 ГПК, вместо по чл. 179, ал. 1 ЗЗД, както и че процесът представлявал недопустимо упражняване на право въз основа на търговска сделка, съгласно чл. 289 от ТЗ, тъй като се извършвал само с намерение да се увреди другата страна.
Посочва се, че въззивното решение противоречи на чл. 236, ал. 2 ГПК досежно задължението на съда да изложи мотиви, в които да се посочвали исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата и фактически и правни изводи. Препраща се към ТР № 1/ 2001г. на ОСГК.
По отношение на т. 3 на чл. 280 ГПК се излага тезата за необходимост от тълкуване на практиката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 18, ал. 4 П..
Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма] не депозират писмен отговор и становище по допускане и основателност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбопателят не е формулирал конкретен правен въпрос, тъй като излагането на съображения за недопустимост на иска по чл.124 ГПК или за решение, постановено по нередовна искова молба не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираното и от жалбоподателя ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят е задължен да посочи правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, т. е. точно и мотивирано в изложението следва да се разграничат основанията за касационно обжалване и за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Вярно е, че ВКС служебно може да допусне касационно обжалване, когато недопустимостта на въззивното решение не е подведена от жалбоподателя като основание, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото /т. 1 ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/. Посочването обаче на факта, че решението е постановено по нередовна искова молба не означава формулиране на правен въпрос, нито маркира съответно конкретно съществено процесуално нарушение, водещо до извод за евентуална недопустимост на съдебния акт.
Съпоставката между исковата молба, след направени уточнения /л. 86 – 88 от първоинстанционното дело/ налага извод за това, че въззивната инстанция е постановила своя съдебен акт съобразно формулираните от ищеца искания. Не е аргументирано и твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, предвид заявения петитум на всеки иск, предявяването им при условията на евентуалност и произнасянето на съда по главния иск, както и правните последици, свързани с евентуалния иск.
По отношение на изложеното, че е недопустимо предявяване на установителен иск, поради наличие на специалния ред по чл. 179, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 П.. не би могло да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като всеки един от посочените искове има различен предмет, основава се на различни факти и има различни правни последици.
Не съществува пречка да се предяви установителен иск за несъществуване на ипотечно правоотношение, разбира се при отчитане на правния интерес на предявилия подобно искане и при преценка на конкретиката на случая.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по посочени от жалбоподателя съображения, че въззивното решение противоречи на чл. 236, ал. 2 ГПК досежно задължението на съда да изложи мотиви. Подобно неспазване на процесуално изискване от решаващия съд съставлява основание за неправилност на съдебния акт и само по себе си не означава формулиране на правен въпрос. Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда в обжалваното решение са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси, включително и този за тълкуването на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 18, ал. 4 П. не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. По отношение на прилагането на чл. 18 , ал.4 П. е налице и съдебна практика по реда на новия ГПК – Определение № 278/30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010 г. на ВКС.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от въззивно решение № 471/ 21.01.2011г. по гр. № 733/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: