О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 06.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 259 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. прокуратура гр. П. против въззивното решение № 303 от 7 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 257 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която решение № 87 от 17 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г. е обезсилено и вместо него касаторът и Окръжната следствена служба в гр. П. са осъдени да заплатят солидарно на В. Г. П. сумата от 10 хиляди лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което П. в последствие е оправдан.
Срещу същото решение, но в частта му, с която искът е отхвърлен от присъдения размер до предявения от 60 хиляди лева, е постъпила и касационна жалба от В. Г. П. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. В.
В жалбата на прокуратурата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно изтълкувал принципите за справедливост, защото обстоятелствата, свързани с дисциплинарното уволнение на П. не могат да се вменят като действия, извършени от правозащитните органи. В допълнение към касационната жалба се сочи, че липсват мотиви каква част от присъденото обезщетение за неимуществените вреди е заради отстраняването на П. от работа. Представя се решение на ВКС.
В жалбата на В. П. се сочи, че атакуваното решение е неправилно – постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Исковата молба е поправена, поради което не може да се счете, че искът е предявен за солидарно осъждане на касатора и Окръжната следствена служба в гр. П. липсват мотиви за отхвърлената част от иска, като причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилата инвалидизация на касатора е установена по делото; нарушен е принципът на справедливостта, тъй като прокуратурата е свикала пресконференция за огласяване на обвинението. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпроси не са формулирани.
Ответникът А. прокуратура в гр. П. в два отговора, подписани от различни прокурори, но с идентично съдържание, вместо доводи срещу подадената от П. касационна жалба, се сочат доводи срещу атакуваното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на вреди, произтекли от незаконно обвинение за престъпление по НК, по което ищецът в последствие е оправдан; отговорността на двамата ответници е солидарна, тъй като вредите са настъпили от общите им действия; не е допуснато изменение на иска с уточняване на претенция по отношение на всеки от ответниците; за процесните над шест години ищецът е изпитвал унижения, срам, бил е дисциплинарно уволнен и дълго време стоял без работа, загубил доверието на близките и обществото, като обвинението станало достояние на широката общественост; не е установена причинна връзка между незаконното обвинение и трайното инвалидизиране на ищеца.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на жалбаите до касационно разглеждане.
Касаторите не са успели да формулират какъвто и да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Предвид цитираната такава в касационната жалба на прокуратурата следва да се отбележи, че с посоченото решение на състав на ВКС не се разрешава по различен начин основният въпрос за отговорността по реда на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДВПГ, както и за понятието “справедливост”. Представеното решение води до извода, че прокуратурата иска допускането на касационен контрол на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Липсата на какъвто и да е поставен въпрос, който да е разрешен в противоречие с посоченото решение обаче пречи да бъде извършена преценка дали действително е налице противоречиво разрешаване на съдилищата. От своя страна касаторът П. пък сочи, че иска допускането до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, но и той не е успял да формулира какъвто и да е въпрос. Простото деклариране, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който има нужда да бъде разгледан от касационния съд, тъй като разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не води до допускането на касационния контрол. В атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по множество въпроси, всеки един от които би имал значение за крайния резултат от спора. Целта на производството по допускане по реда на чл. 280 ал. 1 от ГПК е касаторът да посочи онези въпроси, чието разрешаване той счита за наложително, а съдът да прецени наличието на основания за това. Липсата на формулирани въпроси прави този процес невъзможен. Въпроси не могат да бъдат извлечени (доколкото това изобщо е допустимо, предвид задължението на съда да не нарушава диспозитивното начало в процеса, закрепено в чл. 6 от ГПК) и от самите касационни жалби. Доводите и на двете страни по-скоро сочат на несъгласие с изводите на съда в съответните неудовлетворяващи страните части то решението, но подобни съображения могат да бъдат предмет само на същинското касационно производство. Ето защо касационният съд приема, че атакуваното решение не може да се допусне до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 303 от 7 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 257 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: