О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр.София, 21.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N566 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.12.2009г. по гр.д. № 452 / 2009г., с което Видински ОС е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето К. П. , родена на 11.06.2002г., на майката С. К. , като е определил режим на лични отношения с бащата А. П. и е предоставил ползуването на семейното жилище, находящо се в гр. П. на жената.
Жалбоподателят – А. П. П., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата С. К. П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 24.07.2009г. по гр.д. №992/2008г. на Видински РС, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето К. П. , родена на 11.06.2002г., на майката С. К. , като е определил режим на лични отношения с бащата А. П. и е предоставил ползуването на семейното жилище, находящо се в гр. П. на жената. Съдът е приел, че е в интерес на детето да живее при майка си, към която е силно привързано, а е започнало и обучение в първи клас в гр. П., където е живеело и до раздялата на родители си. Съдът е приел, че това дете трябва да остане да живее при сестра си Д. А. , родена на 26.10.1994г., по отношение на която родителските права също са предоставени на майката. Съдът е взел предвид желанието на детето и данните в изслушаните по делото социални доклади, в които не се препоръча разделянето на децата. Отчел е и обстоятелствата, че и по време на брака бащата често е отсъствувал, а и детето трудно ще приеме да живее със жената, с която той е установил трайна връзка.
Като е обжалвал решението на въззивния съд жалбоподателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, касаещ необходимостта съдът лично да изслуша двамата родители по реда на чл.106, ал.3 СК/отм./ в противоречие с практиката на ВКС-ППВС№1/1974г. Поддържа също така, че съдът се е произнесъл и по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно съобразяване интереса на детето при предоставяне упражняването на родителските права и ползуването на семейното жилище, отново в противоречие с практиката на ВКС- ППВС №1/1974г.
В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно обстоятелствата, които имат правно значение при предоставяне упражняване на родителските права по отношение на непълнолетно дете при развод, а също така и по съществен процесуален въпрос, касаещ изслушването на родителите. С решението си въззивният съд, именно при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от майката. Той не е отрекъл родителското качество на бащата и именно чрез определения режима на лични отношения тя ще продължи да участвува в тяхното възпитание. Даденото от съда разрешение съответствува на практиката на ВКС – т.І на ППВС№1/1974г., където е прието, че когато обстоятелствата налагат и по отношение на децата и близките, съдът е длъжен да постанови изслушване. По своята правна същност изслушването не е равнозначно с разпит на свидетели или с разпит на страна по чл. 114 ГПК/отм./. Изслушването има за цел да се чуят съображения на родителите и на останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. В случая именно при спазване на това изискване, съдът като се е съобразил с дадения от жалбоподателя писмен отговор на исковата молба, е приел, че не се налага личното му изслушване.
Съдът е взел предвид и практиката на ВКС в т.ІІ от ППВС№1/1974г. относно обстоятелства, които имат правно значение за определяне мерките по чл. 106 СК/отм./, които са различни във всеки конкретен случай и са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от същите в разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество – пол, възраст, привързаност на децата, възпитателски качества на родителя, помощ от трети лица и др.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателя са разрешени от съда в съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на решение от 10.12.2009г. по гр.д. № 452 / 2009г. на Видински ОС, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на по жалба на А. П. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: