2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 30.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №5437/2015г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Б. Л. Д., Д. В. В., К. П. К., Ц. К. В.,Е. Й. И. и А. Г. С. срещу определение № 658 от 02.10.2015г по в. гр.д. № 334/2015 г. на Апелативен съд – Варна , с което по молба на [община] вх.№5298/17.08.2015г по реда на чл.398 ГПК в хода на висящ исков процес при ново разглеждане на делото въззивният съд е заменил допусната от него с определение № 472/21.07.2015г. обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№866/2015 на ЧСИ З. Д.” Вместо първоначалната мярка е наложен запор на вземанията на лицата Б. Л. Д., Д. В. В., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С. по същото изпълнително дело срещу [община] , както следва : по 35 224,29лв главница ,по 17 443,29 лв мораторна лихва и по 14275,60 лв. разноски по водени между страните граждански дела . Замененото обезпечение е било допуснато по частично предявени исковете от [община] за подобрения в размер на сумата от 598 000 лева , част от претендираната сума от 998 000 лева, представляваща увеличената стойност на имот в [населено място], [улица], на основание чл.72, ал.1 от ЗС и сумата 500 лева , част от общо дължимите необходими разноски за запазване на имота в размер на 40 328,38 лева, на основание чл.72, ал.2 ЗС, при изискана и внесена от молителя гаранция в размер на 60 000 лева. Обезпечителната мярка по определение № 472/21.07.2015г на Варненски апелативен съд е била потвърдена с определение №717/2015 по ч. гр.д №5420/2015 на ВКС ІV г.о и преценена като подходяща , тъй като ответниците по иска са имали съдебно признати вземания за ползването на реституирания им имот и същите са предмет на изп.д.№866/2015 на ЧСИ З. Д. Същите лица са и вероятно задължени за извършените подобрения в периода от отчуждаване на имота до неговата отмяна.
С определение №527 от 19.08.2015г Варненски апелативен съд е оставил без уважение молбата на [община] с вх.№5298/17.08.2015г в останалата й част , като е уважил само евентуалното искане за замяна на обезпечителната мярка с друга . Изтъкнато е съображението ,че предприетите от взискателите по спряното изпълнително дело действия по прехвърляне на вземанията им , в частност взискателите Т. Б. |П. и В. Б. П. са прехвърлили вземанията си срещу [община] с договор за цесия в полза на [фирма] , могат да осуетят или сериозно да затруднят ищеца по настоящото дело да реализира правата си по решението във връзка с вземанията за подобрения , в това число и правото на прихващане.
В частната жалба,подадена чрез адвокат Б. Г. от АК-Варна определението на апелативния съд се оспорва като незаконосъобразно, поради нарушение на чл.398 ал.1 ГПК . Защитата счита , че възможността за замяна по този ред се отнася само за обезпечение, допускането на което е влязло в сила . Само тогава се гарантира равенство на страните при защитата им и само така се осигурява правният ефект на инстанционния контрол в случай на отмяна на наложената мярка,защото в противен случай мярката може да се заменя произволно и на практика безконтролно. Изтъква се и недопустимост на самата мярка, тъй като при иск по чл.72 ЗС отговорността на съсобствениците , респ. на ответниците по делото в настоящия процес е разделна , докато вземането на същите по изпълнително дело е неделимо , защото е било присъдено общо .На последно място, мярката неоснователно е наложена по отношение на Е. Й. И. ,тъй като претенцията на [община] по отношение на последната е заплатена в хода на изпълнителното дело ,което е било образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на отмененото решение № 13/2014г по гр.д № 224/2013г І г.о на ВКС.Същото се отнася и за вземанията срещу Т. Б. |П. и В. Б. П., които са погасени.По отношение на жалбоподателката Е. Й. И. не е налице обезпечителна нужда.
От ответника по частната жалба [община] е постъпил писмен отговор, в който се оспорват доводите на жалбоподателите с твърдения , че постъпилите суми за погасяване на дълга по изпълнително дело № 866/2015 г. се различават от сумите,посочени в жалбата. По отношение на Е. Й. И. обезпечителна нужда е налице поради това,че в нейна полза неправилно е бил издаден изпълнителен лист, същият обезсилен с определение №382/08.06.2015г по ч. гр.д №1590/2015, ІV г.о на ВКС. Вземането по него обаче е било реализирано, а производството по издаване на обратен изпълнителен лист в полза на [община] , все още висящо към момента на постановяване на обжалваната замяна на обезпечителната мярка, е приключило към 09.10.2015г съгласно приложните определение № №382/08.06.2015г по ч. гр.д №1590/2015, ІV г.о на ВКС , опр. № 564/09.10.2015г по ч гр.д № 4371/2015 ІІІ г.о и определение №565/2915 по ч. гр.д № 4372/2015 ІІІ г.о. В отговора се оспорват и правните съображения на жалбоподателите по прилагането на чл.389 ал.1 ГПК. Няма опора тълкуването за недопустимост от замяна, когато обезпечителната мярка е обжалвана .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ,намира частната жалба за неоснователна.
Определението на Варненски апелативен съд е правилно ,законосъобразно и следва да бъде оставено в сила .Обезпечителната нужда за ищеца по делото е съответно преценена още с постановяването на определение № 472/21.07.2015г на Варненски апелативен съд ,потвърдено с определение №717/2015 по ч. гр.д №5420/2015 на ВКС ІV г.о, влязло в сила. Съображенията на защитата ,основаващи се на висящо производство по обжалване на определение № 472/21.07.2015г на Варненски апелативен съд като пречка за заменяна по чл.398 ал.1 ГПК, нямат връзка с делото и са поначало несъстоятелни. При уредбата на обезпечителното производство законът отдава приоритет на незабавното действие на мярката при нейното допускане ,за да гарантира постигане на целта по чл.391 ал.1 ГПК. При замяната на един вид обезщетение с друг,за разлика от реда при първоначалната преценка,законът предписва уведомяване на другата страна ,за да се вземат предвид нейните възражения и не може да бъде споделен доводът,че ако се допусне замяна докато производството по обжалване на първоначално допуснатата мярка е още висящо ,ще се наруши състезателното начало, или правото на защита. С оглед характера на претенциите и частичното признаване на дълга с извършеното плащане на парични суми на общината , налице са предпоставките за допускане на обезпечението – предявените искове са допустими, вероятно основателни и е налице обезпечителна нужда. Поради нейният динамичен характер , в чл.398 ал.1 ГПК е уредена и възможността мярката да се заменя по искане на една от страните и в случая ищецът е обосновал нуждата от допуснатата чрез замяна друга мярка.
Неоснователно е и следващото оплакване на частните жалбоподатели за това, че вземанията им като съсобственици по чл.59 ЗЗД срещу общината за неоснователно ползване на недвижим имот ( съгл. изпълнителен лист № 39/09.07.2015г по гр.д 451/2014 на Варненски АС , изп. дело № /866/2015г ) не могат да бъдат предмет на компенсация с насрещни вземания за подобрения срещу всеки от тях по бъдещо осъдително решение .Вземанията на жалбоподателите по естество са разделни ,независимо как е бил формулиран съдебният диспозитив,като изпълнително основание. Както е посочено и в определение №717/2015 по ч. гр.д №5420/2015 на ВКС ІV г.о, доводите за липса на пасивна солидарна отговорност по предявените искове за подобрения, на основание чл.72 ЗС, не са относими към производството по обезпечение на исковете , в което се иска спиране на изпълнителното дело като образувано въз основа на общо присъдено вземане срещу общината Същото следва да се изтъкне и при друга допусната в замяна подходяща мярка по него, предмет на обжалване понастоящем .Правилно Варненски апелативен съд е съобразил и това , че има възможност правата по бъдещото съдебно решение да бъдат упражнени и чрез прихващане , което прехвърлянето на насрещните вземания в полза на трети лица би осуетило. По отношение на ответницата по иска Е. Й. И. обезпечителната нужда е същата ,както при останалите ответници.Друг въпрос е дали възможността за прихващане спрямо нея стои по същия начин, както при останалите съсобственици и до какъв размер, но прихващането не е единственият способ за реализиране на правата на ищеца по бъдещото осъдително съдебно решение в негова полза, нито е задължително спрямо всеки от жалбоподателите тя да е при идентични условия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение .
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в сила определение № 658 от 02.10.2015г по в. гр.д. № 334/2015 г. на Апелативен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.