1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
гр. София 30.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1605 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [община], чрез адв.М. З. против решение № 216/03.10.2017 г. по в.гр.дело № 262/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение № 193/19.04.2017 г. по гр.дело № 1930/2016 г. на Дупнишкия районен съд в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 2394.29 лв., както и в частта на присъдените в тежест на ищцата Р. Н. П. разноски и вместо това предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 2394.29 лв. са уважени.
Поддържаното основание за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се отхвърлят.
В изложението са поставени въпросите: 1.може ли да се приеме, че чрез конклудентни действия, каквито са действията на кмета на [община] в конкретния случай изцяло е възприел и съответно чрез действията си е утвърдил ново щатно разписание, което се припокрива със утвърдената от Общинския съвет обща численост и структура на общинската администрация? Чрез своите конклудентни действия е видно, че кметът на [община] макар без да има изрична заповед, с която да утвърди ново щатно разписание е приложено щатно разписание, което съответства на новата структура в [община], приета с решение № 11 от заседание на ОбС К. от 04.12.2015 г. относно одобряване на общата численост и структурата на общинската администрация в [община], за делегираните от държавата дейности, съгласно приложение № 1 и Приложение № 2. ОбС е одобрил обща численост и структура на служителите в Местни дейности, съгласно приложение № 3. 2. според жалбоподателя липсата на нарочен акт, който да е взет от компетентния орган по надлежния ред за намаляване обема на работа, вследствие на който намален обем на работа се стигне до намаляване на персонала прави уволнението незаконосъобразно съгласно решение № 174/10.02.2012 г. по гр.дело № 883/2011 г. на ВКС. Сочи, че Кюстендилският окръжен съд не се е съобразил със залегналото решение на ВКС и съответно обжалваното решение и начина на неговото разрешаване е обусловило изхода на спора по този иск. Поддържа, че тези конклудентни действия личат от документи, приложени по делото, че със заповед № РД-01-05-10/11.01.2016 г. на кмета на [община], с която е назначена комисия по атестация, която да извърши подбор на основание чл.329,ал.1 КТ. Според жалбоподателя видно от последователността на датите, първо е взето решение на ОбС К. на 04.12.2015 г., кметът е издал заповед за сформиране на комисия по атестацията в началото на 2016 г., след като е изминал срока за обжалване на решенията на ОбС К., сформирал е комисия, която да извърши подбор и да обсъди всяка една от длъжностите, за които се съкращава щата. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Р. Н., чрез адв.Д. Г. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на касационната жалба, за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от Р. Н. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Съдът е приел, че страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищцата Р. Н. е работела на длъжността „рехабилитатор” на основание трудов договор от 29.04.1999г, която длъжност е посочена и в последното допълнително споразумение към трудовия договор с дата 15.08.2008г. и от което е установено, че трудовият договор между страните е за неопределено време, а мястото на работа – Клуб на инвалида, [населено място].
Със заповед с изх. № РД – 01-08-633/13.10.2016 година, считано от същата дата е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1 , т. 2 от КТ – съкращаване на щата. Прието е, че в мотивите е отразено, че: „предстои съкращаване на нейната щатна длъжност на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като с влязло в сила Препис – извлечение от Протокол № 3 от Заседанието на ОбС – [община] , с която е одобрена общата численост и структура на общинската администрация в [община], а именно Решение № 11, с което ОбС К. одобрява обща численост и структура на общинската администрация в [община] за делегираните от държавата дейности. Съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2 ОбС е одобрил обща численост и структурата на служителите в Местни дейности – Приложение № 3. След влизане в сила на описаното решение, кмета като изпълнител на решенията на Общински съвет [населено място] следва да съкрати щатната длъжност…” Посочено е, че липсва друга сходна длъжност, при което не е необходимо да се извършва подбор, както и че е изискано разрешение за съкращението на основание чл. 333, ал. 1 от КТ от ТЕЛК към МБАЛ „ С. И. Р. “ [населено място] с изх. № РД -01-16-1/25.01.2016 година – като е получен отговор с вх. № РД-01-16-1 /10.05.2016 година; изпратено е искане в тази връзка и до Дирекция „ Областна инспекция по труда – [населено място], и е получен отговор с вх. № РД- 33-11 /12.02.2016 година.
Прието е за установено от представен препис-извлечение от протокол от заседание на ОбС-К. на 04.12.2015г., че е взето решение №11 за одобряване на обща численост и структурата на служителите в местни дейности – приложение №3, към същото решение на ОбС- в т.ч.е визиран и Клуб на инвалида -с 3 щ.бр.от длъжността „организатор дейности”, а общо броя на длъжностите е посочен на 48. Според съда няма яснота от кога е в сила същото, утвърдено ли е от кмета на Общината след изготвянето му, както и какво е предходното такова по отношение заложените като съществуващи длъжности и за какъв период е действало. Приел е, че в поименното щатно разписание към м.12.2015г., представено от работодателя, броят на служителите в местните дейности е 57, без да може да бъде обоснован извод кои от длъжностите се съкращават (при липса на разпределението по дейности) . Съдът е посочил, че е налице различие в броя на съществуващите длъжности в поименното разписание и в приложение №3 (напр.за длъжност портиер), както и посочване на щатни бройки за нова длъжност „медицинска сестра”, които в поименното разписание не са отразени като заети и пр.
Съдът е посочил, че по делото е представено Експертно решение № 0971 от 21.04.2016 година на ТЕЛК към МБАЛ „Св.И. Р.”-Д. , което по същество представлява становище в отговор на писмо изх.№РД-01-16-1/25.01.2016г., с което е изискано предварително разрешение за съкращението, като становището на ТЕЛК е, че заболяването на ищцата с диагноза”други заболявания на ретината” по ЕР №0582/19.04.1996г., с което й е определена ІІ група инвалидност пожизнено, не е включено в списъка по Наредба №5/1987г.на МЗ , при което е дадено мнение, че „предстоящото съкращаване няма да доведе до влошаване на здравословното състояние на лицето”. Прието е, че на направеното до Инспекцията по труда искане от страна на работодателя е изразено отрицателно становище – с писмо изх.№16010040 от 09.02.2016г.
Приел е, че от заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец (м.09.2016г.) преди уволнението е в размер на 495,60лв., че при извършената от ДнРС в с.з.на 02.03.2017г.констатация от трудовата книжка на ищцата е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение не е налице вписване сключването на нов трудов договор. За периода от уволнението до момента на констатацията в заключението е изчислен размерът на обезщетение по чл.225 КТ (при посочената база) и то е в размер на 2394,29лв., а за шест месеца – 3119,24лв.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че първоинстанционното решение не е постановено в съответствие с доказателства и закона.
Прието е, че материалноправният въпрос за законосъобразността на изменението на щатното разписание е разрешен от ДнРС в противоречие със закона чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, тъй като в компетентност на общинския съвет е да определя общата численост и структурата на общинската администрация в общината и средствата за работна заплата (т. 5 на ал. 1 от нормата), а в компетентност на кмета на общината съгласно чл. 44 ЗМСМА е да изготви щатно разписание, с което да определи конкретните длъжности във всяка една от утвърдените структури на общината.
Възприета е практиката на ВКС, според която уреденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината няма отношение към правомощието на кмета, като изпълнителен орган на общината по чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, в т. ч. да извършва промени в щатното разписание. Прието е, че структурата на общинската администрация включва различни отдели, дирекции, сектори, общински предприятия и др. подразделения. Тяхното откриване, закриване, обособяване, сливане, разделяне и др. е от компетентност на общинския съвет. Това може, но не е задължително да бъде свързано с увеличаване или намаляване на заетия персонал. Промяната на щатното разписание е компетентност на кмета, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на общинския съвет или на друг орган. Без правно значение е броят и вида на съкратените щатни бройки и дали това е свързано, или не със структурни промени. Съответствието на промените на щатното разписание с приетата структура на общинската администрация няма отношение към законността на уволнението. Това съответствие има значение единствено в отношенията между кмета и общинския съвет, като пряко избрани органи на местното самоуправление.
Въззивният съд е приел, че в случая не е установено да е утвърдено ново щатно разписание към правно релевантния момент – прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед. Прието е, че в мотивите на самата заповед е употребено бъдеще време „..предстои съкращаване на нейната щатна длъжност….”. Според съда това обстоятелство е достатъчно да обоснове извод за незаконност на уволнението, тъй като работодателят за когото е доказателствената тежест, не е ангажирал надлежни доказателства в тази насока.
Прието е, че процесната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени, с оглед преценката на установените по делото обстоятелства, че предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен. Прието е също, че е основателен и предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението.
Съдът е приел за доказана и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ. Посочил е, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно и заповедта следва да се отмени, като в тежест на ищцата е да установи, че е претърпяла вреди , състоящи се в неполучаване на трудово възнаграждение, вследствие незаконното уволнение. Прието е, че в резултат на незаконното уволнение ищцата е останала без работа за периода от 13.10.2016 г. до 02.03.2017 г. и че искът е основателен за сумата 2394.29 лв., като е възприето заключението на СИЕ.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Във въззивното решение не е даден отговор на въпроса може ли кмета на община да утвърди ново щатно разписание, чрез конклудентни действия. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че първият въпрос от изложението не е правен, тъй като както се отбеляза по-горе не е разрешен от въззивния съд. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите по п.втори от изложението. В този пункт от изложението е цитирано решение № 174/10.02.2012 г. по гр.дело № 883/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК., като жалбоподателят е посочил, че Кюстендилския окръжен съд не се е съобразил с това решение на ВКС, без да е формулиран ясно и точно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд, съответно е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Цитираното решение на ВКС е неотносимо, тъй като със същото е разрешен правния въпрос: допустимо ли е при уволнение поради намаляване обема на работа самата уволнителна заповед да замества нарочното решение на компетентния орган на работодателя,прието по надлежния ред,за намаляване на персонала. Съдебният състав е дал разрешение на този въпрос в хипотеза на прекратен трудов договор на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ – поради намаляване на обема на работата. В настоящият случай трудовия договор на ищцата е прекратен на друго основание – чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата. С оглед на посоченото съдът намира, че не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК в тази част от въпросите по т.2-ри от изложението.
Освен посоченото съдът преценява, че доводите по п.2-ри от изложението касаят правилността на обжалваното въззивно решение и поради това не са правни въпроси. В производството по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Тъй като въпросите по п.2-ри от изложението са такива по правилността на обжалваното решение същите не са правни въпроси и не следва да се преценяват в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл.81 ГПК, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 216/03.10.2017 г., постановено по в.гр.дело № 262/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба вх. № 8750/02.11.2017 г., подадена от [община], [населено място], пл.”Трети март” № 1, чрез адв. М. З..
Осъжда [община], [населено място], пл.”Трети март” № 1 да заплати на Р. Н. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: