О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 04.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2240/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от А. Г. М., чрез пълномощника си адв.М. Я. срещу решение №215/07.12.2012 г. по гр.д.№439/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба Х. М. А. Ш., чрез процесуалния си представител адв.М. Р. в писмен отговор я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по иск с цена над 5000 лв.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1212/15.06.2012 г. по гр.д.№576/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател иск по чл.240 вр. чл.79 ЗЗД срещу ответника по касационната жалба, за заплащане на сумата 40 000 лв., както и евентуалният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за присъждане на същата сума. Въззивният съд е счел, че основанието за преведените два пъти по 20 000 лв. по сметката на ответника по касационната жалба не е предоставянето им в заем.Приел е за установено от фактическа страна, че са били сключени други четири договора за заем, съответно на два за 5000 лв., 10 000лв. и 20 000 лв., по които заемодател е бил ответникът по касационната жалба и че чрез банковите преводи същите са погасени. Фактическите си изводи е основал на показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и К., които макар и заинтересовани счел за достоверни, като съответстващи с представените писмени доказателства- две разписки , за предоставяне в заем на касационния жалбоподател съответно на 10 000 лв. и на 20 000 лв. Приел е за недопустими показанията на свид.М. в частта им, с която се е целяло установяване на договори над 5000 лв., както и друго основание за предоставянето на сумите, както тя е твърдяла. С оглед така установените факти въззивният съд е счел и евентуално предявеният иск за неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че са налице всички касационни основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Извежда процесуалноправните въпроси може ли съдът да основава своите изводи само на свидетелски показания на лица от кръга по чл.172 ГПК и трябва ли да изложи мотиви защо им гласува доверие, както и следва ли да обсъди противоречивите показания на две групи свидетели и на коя група следва да основе крайните си изводи: на тази, която е явно заинтересована от изхода на спора или на другата група, която изнася и придобити по косвен път данни.Счита, че процесуалноправните разрешения на въззивния съд са в противоречие с решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д.№91/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Не излага аргументи за наличие на хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Според даденото разрешение в цитираното решение на ВКС следва да бъдат обсъдени показанията на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като се извърши преценка за достоверността им , доколко с тях се установяват фактите от значение за спора , определя се силата, с която страната е доказала фактическите си твърдения на които основава иска си или защитата си срещу него.Доколкото се касае за процесуалното задължение на въззивния съд да обсъди противоречиви доказателства, следва да се посочи, че в съответствие с приетото в цитираното решение на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика, той го е изпълнил. Останалите оплаквания на касационния жалбоподател са извън пределите на селективното производство по допускането на касационно обжалване, те са във връзка с фактическите изводи на съда, следва да бъдат квалифицирани по чл.281 ал.1 т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани на този етап от развитието на процеса.Възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, конкретното обсъждане на събраните по делото доказателства, дали установените от него факти съответстват на логиката и опитните житейски правила е предмет на преценка във фазата по проверка на правилността на постановения съдебен акт , в случай,че бъдат преодолени изискванията за селекция.
Не са налице и хипотезите по чл.280 ал.1 т. 2 и 3 ГПК. Не е изведен правен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.Не са цитирани конкретни противоречиви решения. Не е обосновано с какво разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Необосноваването на приложното поле на нито една от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК е основание да не се допуска касационно обжалване на решението на въвзивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №215/07.12.2012 г. по гр.д.№439/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: