7
7
Определение по т. д. № 349/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 349/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№699
С., 11.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 349 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. А. А. срещу въззивно решение № 11от 03.01.2011 г. по т. д. № 143/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 27 от 03.01.2010 г. по гр. д. № 4288/2007 г. на Софийски градски съд. С последното, са уважени предявените от Ч. М. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 368, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/, както и основания по чл. 281, т. 1 ГПК, свързани с твърдения за нередовност на исковата молба.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърденията, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е формулирал в три основни точки: 1/ за приложението на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./; за приложението на чл. 152 ГПК /отм./. 2/ за определяне на обещателя по смисъла на чл. 368, ал. 1 ЗЗД и за отговор на въпроса представлява ли работа по смисъла на визирания текст от ЗЗД даването на отговори на въпроси в телевизионна игра и 3/ за нередовната искова молба, тъй като в нея липсвало твърдение за конкретен акт или поредица от актове, представляващи публично обещание за награда.
Изложени са аргументи, че въззивното решение противоречи на Решение № 1444/25.05.1957 г. по гр. д. № 2050/1957 г. на ІV г. о. на ВС; Решение № 60/11.01.1962 г. по гр. д. № 10021/1961 г. на ВС, ТК; Решение № 399/30.06.2005 г. по т. д. № 400/2004 г. на ВКС, както и на Решение №34 /31.03.2005 г. по гр. д. № 415/2004 г., ТК на ВКС по визираната в изложението точка първа, а досежно изложеното в точка трета жалбоподателят се основана на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК.
По материалноправните въпроси касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ч. М. М. чрез процесуалния си пълномощник адв. Б. Б. в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване и аргументи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение САС е приел, че за да се ангажира отговорността на обещателя по силата на чл. 368, ал. 1 ЗЗД следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1/ наличие на публично обещание за награда и 2/ извършване на определена работа, които елементи са били доказани при условията на пълно и главно доказване от ищеца. Съдът е посочил, че за ответника е възникнало задължение по силата на чл. 152 ГПК /отм./ да представи искания запис на процесното телевизионно предаване и непредставянето му е довело до понасяне на неблагоприятните последици на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./. Съдът се е аргументирал, че ответникът не би могъл да се позове на чл. 14, ал. 1 ЗРТ и да поддържа, че записът е унищожен, тъй като искането за предоставянето му в съда е постъпило в законовия тримесечен срок, в който телевизията е следвало да съхранява излъчените програми и предавания, в това число и телевизионната игра с наименование ”Игра за милиони”, в която е било отправено публично обещание за награда до неопределен кръг лица, както и записа на предаването, в което ищецът като участник в играта е обявен за победител и получател на паричната награда.
Коментирани са представените писмени доказателства – подписан от ищеца в качеството му на участник в играта регламент, в който подробно е описано формирането на размера на наградата, както и окончателен тристранен протокол, подписан от ищеца и от представител на ответника за окончателния размер на наградата. Съдът е счел, че извършването на умствена дейност, с която се постига определен резултат, предвид дадените правилни отговори на задаваните му въпроси, съставлява работа по смисъла на чл. 368, ал. 1 ЗЗД. В мотивите на въззивния акт е налице обосновка за този извод, тъй като правилните отговори на въпросите не са резултат на проявен добър късмет, а са закономерна последица от положен многогодишен труд, свързан с усвояване на знания от различни сфери на познанието.
Софийски апелативен съд е изложил правни съображения за това, защо счита, че ответникът по делото е бил задължен да заплати наградата, а не продуцентът на предаването, като са анализирани чл. 25 и чл. 26 от договора между телевизията и продуцента относно играта „Игра за милиони”, която е следвало да се излъчва от телевизията.
Зачетено е и заключението на счетоводната експертиза /неоспорена/, която е маркирала изплащането посредством 37 банкови превода на наградите на останалите участници в предаването, като сумата, която ищецът е спечелил, не е изплатена и е отчетена като задължение в счетоводните документи на телевизия [фирма].
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
В случая, що се отнася до изложението на жалбоподателя, то твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото в противоречие с изброени решения на ВС и ВКС не съставлява формулиране на конкретен въпрос по смисъла на ТР 1/ 2009 г. на ОСГТК. Маркирането на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ по повод извод на решаващите съдилища, свързан с приемане за доказани от страна на съда на определени факти, за които е прието, че ответникът е създал пречки за събиране на допуснати от съда доказателства е свързано с установяване на допуснато съществено процесуално нарушение при прилагане на този законов текст и отчитане на правните последици от непредставяне на допуснати от съда доказателства. Проверката за подобно нарушение обаче се извършва при преценка правилността на въззивното решение във фаза, след като е допуснато касационно обжалване. Дали е проведено пряко и главно доказване, по какъв начин са обсъждани представените многобройни писмени и гласни доказателства също не би могло да се преценява във фазата по допускане на касационно обжалване.
След като законовият регламент на чл. 14, ал. 1 ЗРТ урежда задължение за телевизията да съхранява за определен период от време, считано от датата на предаването записите на разпространените от тях програми и предаванията, и изрично е уредено в ал. 2, че в случай, че в срока по ал. 1 на чл. 14 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу телевизионен оператор във връзка със съдържанието на предаването, записите да се пазят до приключване на делото, то изводите на решаващия съд са основани на преценката на спазването на срока към момента на изискване представянето на записа на процесното предаване и на неизпълнението на вменено по силата на чл. 152 ГПК /отм./ изискване за представянето на процесния запис на предаването от страна на телевизията /ответник по делото/.
Твърдението за обективни причини за непредставянето на записа /несъществуване на записа, тъй като ответникът е заявил, че не съхранява записа/ в изложението не следва да се обсъжда в стадия на селекция на касационните жалби по тяхната допустимост. Дори и да се приеме, че е налице формулиран процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./, то разрешаването на този въпрос във въззивното решение не се отклонява от приложената съдебна практика на ВС и ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на твърдението, че съдът е разрешил процесуалноправен въпрос за приложимостта на чл. 152 ГПК / отм./ като е задължил ответника да представи запис на излъчено предаване на материален носител – D. и формулирания въпрос – представлява ли той годно писмено доказателство по смисъла на ГПК. Представената съдебна практика е коментирала непредставяне на различни по характер документи, но това не означава, че процесуалната норма не би могла да се приложи и при веществените доказателства, или както е в случая, поради необходимост от представяне на запис на радио или телевизионно предаване, предвид характера на произвеждания продукт и начина на възпроизвеждане и доказване в съдебното производство. В този смисъл т. 10 на ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС изяснява при какви случаи би могло дори и служебно от съда да се допуска оглед /като способ за възприемане на веществено доказателство/, предвид изискването за сетивно възприятие на съда върху истинността на определен факт. Още повече, че след като ответникът не е представил копие от процесния запис, ищецът е предоставил такъв любителски запис, който е проверен в присъствие на страните по реда на чл. 163 ГПК /отм./, съгласно приложен протокол в кориците на делото.
По отношение на формулираните материалноправни въпроси за това: кой е обещателят на наградата по смисъла на чл. 368, ал. 1 ГПК – дали това е лицето, което е обявило /рекламирало / чрез печата или по друг начин /чрез медия/ провеждането на телевизионна игра или лицето, което продуцира телевизионната игра и дали играта, изразяваща се в даване на отговори на поставяни въпроси, представлява работа по смисъла на чл. 368, ал. 1 ЗЗД, не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно, че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Релевираните доводи в този смисъл съответстват на процесуалния закон, предвид въпроса за доказване: кой е обещателят на наградата, съобразно конкретното съдържание на договорите, приложени по делото, а подобна проверка не би могло да се извърши на етапа на селекция по допускане на касационно обжалване.
Изводите на въззивната инстанция относно съществуването на облигационната връзка по смисъла на чл. 368 ЗЗД, както и за последиците от неизпълнение на обещанието за награда, са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправен спор по същество. Именно при осъществяването на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция е формирано и становището за доказаност на твърденията на ищеца за присъждане на процесната сума. Правните изводи на решаващия състав за основателност на исковата претенция произтичат от цялостната и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и изводите по приложението на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК. Безспорно е, че публичното обещание за награда представлява едностранна правна сделка, по силата на която нейният извършител – обещателят, се задължава да предостави обявената от него награда в полза на този, който извършва посочената в публично обещание работа първи във времето или по най-добрия начин в сравнение с останалите кандидати. От направеното волеизявление възникват задължения единствено в тежест на обещателя, да приеме първата предоставена му работа, отговаряща на поставените от него изисквания /хипотеза на чл. 368/, респ. да приеме всички предоставени работи в рамките на обявен краен срок и да извърши класирането им /чл. 369 ЗЗД/. Едва след това, ако извършената работа отговаря на условията в тежест на обещателя възниква задължение за заплащане на обещаната от него награда. Тези правни характеристики са отчетени от решаващия съд и същият е приложил правните норми, съгласно тяхното законово съдържание при преценка на доказаните от всяка една от страните факти.
По повод изложените твърдения за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне от съдилищата по нередовна искова молба, предвид посочено отсъствие на въвеждане на определени факти от ищеца и за произнасяне по тези факти от съдилищата в разрез с диспозитивното начало, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание ТР №1/2009 г. на ОСГТК. Това оплакване е било въведено във въззивното производство и в обжалвания съдебен акт на л. 6 е подробно отговорено, като са съпоставени изложените факти и обстоятелства, формиращи предмета на делото и заявения петитум на иска и разгледаните, и обсъждани елементи от предмета на делото и постановения осъдителен диспозитив в първоинстанционния съдебен акт. Отчетено е изискването на чл. 98, ал. 1 ГПК /отм./ за минимално необходимото законово съдържание на исковата молба, както и за въведените от страните факти и проведените оспорвания в хода на съдебното производство.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение 11/03.01.2011 г. по т. д. № 143/2010г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: