6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 21.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 45/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 1168 от 09.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 1033/2012 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 2483 от 06.06.2011 г. /поправено с решение № 2847 от 10.02.2012 г./ по гр. д. № 6250/2009 г. на Варненски районен съд, е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 10 185 лв. – част от сума, платена като авансово възнаграждение по развален договор от 17.09.2007 г. за изработка /доставка и монтаж на хидроизолационна система/, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ведно със законните лихви от 12.10.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на сумата 857.40 лв.
В касационната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо или за отмяната му като неправилно. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдения, че при предявен с насрещната искова молба частичен иск, основан на разваляне на договор за изработка поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, въззивният съд е уважил иск за връщане на сума, платена на отпаднало основание поради частично разваляне на договора за изработка вследствие неизпълнението му от изпълнителя, но без да изследва дали изпълнителят има вина за неизпълнението. Като основания за неправилност на решението се сочат нарушения на материалния закон – чл.87 ЗЗД и чл.265 ЗЗД, при формиране на изводите на съда за наличие на законова възможност за възложителя да развали договора за изработка частично след приемане на извършената работа и за възникване на основание за разваляне на сключения между страните договор. Навеждат се и оплаквания за необсъждане на доводи и доказателства, относими към защитната позиция на касатора като ответник по насрещния иск.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с недопустимостта на въззивното решение и със следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : 1. Дали съдът е обвързан от посочения в насрещния иск предмет на делото по този иск и обем на търсената защита или не; 2. Дали възложителят има право да развали договора за изработка само частично /за част от предвидената в него работа/, която е станала невъзможна, и респективно да иска връщане на платеното за нея; 3. Дали при невъзможност за изпълнение на част от първоначално договорения обем СМР възложителят има основание да развали договора за изработка на основание чл.265, ал.2, пр.2 ЗЗД, независимо от причините за неизпълнението на тази част и независимо дали вината за това може да се вмени на изпълнителя; 4. Дали изпълнителят по договор за изработка носи отговорност за СМР, изпълнени от трето лице, избрано от възложителя, без знанието на изпълнителя; 5. Кога е налице приемане на изработеното и може ли възложителят да развали договора за СМР по реда на чл.265 и сл. ЗЗД след приемането на извършената работа; 6. Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да изложи съображения защо не възприема някой от доводите на страната, да обсъди доводите и доказателствата в тяхната съвкупност или поне тези, на които страната изрично се е позовала. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г. на І т. о. и решение № 138 от 25.06.2010 г. по т. д. № 927/2009 г. на ІІ т. о. За въпросите по п.2, п.3 и п.4 се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а за въпроса по п.5 – че е разрешен противоречиво в обжалваното решение и в решение № 240 от 14.06.2007 г. на ВКС, ТК. Процесуалният въпрос по п.6 е обвързан с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за доказването на които са представени ППВС № 7/1965., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решения на ВКС по чл.290 ГПК и решения на ВС и ВКС, постановени при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни аргументи са изложени в писмен отговор, с който е поискано и присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма] против [фирма] насрещен иск за сумата 10 185 лв., заявен като частичен от вземане с общ размер 74 567.22 лв., Варненски окръжен съд е приел, че претендираната с насрещния иск парична сума съставлява част от авансово преведено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 17.09.2007 г. за доставка и монтаж на хидроизолационна система /вана в основи на обект „Жилищна сграда „Бриз – юг”/ и подлежи на връщане от ответника – изпълнител на основание чл.265, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вследствие едностранно разваляне на договора от ищеца – възложител поради неизпълнение на възложени строителни работи. Въззивният съд е определил правната квалификация и предмета на насрещния иск след преценка, че с оглед фактическите твърдения в обстоятелствената част на уточнената насрещна искова молба и заявения петитум ищецът се позовава на разваляне на договора в хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД и претендира връщане на частта от авансово платеното възнаграждение, която съответства на стойността на останали неизвършени, но необходими за нормалното функциониране на обекта строителни работи.
В резултат на самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства решаващият състав на Варненски окръжен съд е приел за установено, че ответникът по насрещния иск е изпълнил възложени от ищеца видове и количества работи, отразени в двустранно подписани протоколи обр.19 и в издадени въз основа на тях фактури. Съпоставяйки общия размер на авансово платеното възнаграждение с остойностените в протоколите работи, въззивният състав е констатирал наличието на неприспаднат аванс от 10 185 лв. /с ДДС/ и с оглед заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза, според което сградата е изпълнена без изцяло завършена хидроизолация, останала скрита под нивото на терена, е счел, че неприспаднатият аванс от 10 185 лв. формира стойността на неизвършените хидроизолационни работи. След като е взел предвид мнението на експертите, че с продължаване на строителството на сградата последващото изпълнение на неизвършените работи се е оказало невъзможно, и е преценил, че по тази причина тяхното извършване е безполезно за възложителя, съдебният състав е направил извод, че за възложителя е възникнало правото да развали едностранно договора и да претендира връщане на неусвоения аванс от 10 185 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В зависимост от становището, че предмет на въведения с частичния иск правен спор е само развалянето на договора по отношение на неизпълнените работи на стойност 10 185 лв., въззивният съд е счел, че твърдяното в исковата молба некачествено изпълнение на извършените и приети работи по протоколите обр.19 е ирелевантно за разрешаването на спора по частичния иск и че не се налага изследване дали договорът е развален от възложителя и по отношение на тези работи.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. е въвел като самостоятелно основание за достъп до касация вероятната недопустимост на въззивното решение, но данните по делото не създават предположение решението да е процесуално недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по насрещния иск съобразно възприетата от него правна квалификация – чл.265, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Правната квалификация на иска е определена след преценката, че фактическите твърдения и петитума на насрещната искова молба насочват към претенция за връщане на част от авансово платеното възнаграждение по договор за изработка, развален едностранно от ищеца – възложител поради неизпълнение на дължими от ответника – изпълнител количества работи, чиято стойност съответства на търсената с иска сума. Диспозитивът на решението кореспондира със съдържанието на исковата претенция, очертано с исковата молба, което изключва вероятността решението да е процесуално недопустимо. Квалифицирането на спорното право е последица от прилагане на материалния закон и евентуалните грешки на съда при квалифицирането на насрещния иск като такъв с правно основание чл.265, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД не водят до недопустимост, а до неправилност на решението. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правилността на въззивното решение не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поради това не може да се допусне касационно обжалване с аргумента, че дадената от въззивния съд правна квалификация не съответства на действителната.
Към процесуалната допустимост на решението е относим и поставеният в п.1 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуален въпрос, но предвид изложените по-горе съображения искането за достъп до касация по повод на него е неоснователно. Недоказано е и твърдението на касатора за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС в решение № 138 от 25.06.2010 г. по т. д. № 927/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 16 от 24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г. на І т. о. С тези решения Върховният касационен съд е обезсилил обжалваните пред него въззивни решения, след като е констатирал, че същите са процесуално недопустими като постановени по искове, различни от предявените. Преценката за недопустимост е обусловена от спецификата на фактите и от предмета на сезиране по съответното дело, които несъмнено са различни от тези по делото, разгледано от Варненски окръжен съд.
Касационно обжалване не може да се допусне и по формулираните в п.2 – п.5 от изложението въпроси на материалното право, тъй като те не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. За да уважи насрещния иск, въззивният съд е приел, че ответникът – сега касатор, не е извършил изобщо строителните работи, срещу които е платено авансово възнаграждение в размер на претендираната с иска сума. Оттук е направен и изводът за разваляне на договора за изработка поради пълно неизпълнение на конкретните видове работи и тяхната безполезност за ищеца – възложител, произтичаща от особеностите на строителния процес. С оглед изводите на съда за вида на договорното неизпълнение и основанието за разваляне на договора въпросите дали възложителят има право да развали договора за изработка на основание чл.265, ал.2, пр.2 ЗЗД при частично неизпълнение на възложените работи и при липса на вина в поведението на изпълнителя /п.2 и п.3/ не биха могли да се определят като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за уважаването на насрещния иск. Въпросът по п.2 не е обуславящ и поради това, че въззивният съд е ограничил преценката си за осъществяване на хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД само до неизвършените работи, чието неизпълнение е въведено като основание за упражняване на потестативното право за разваляне на договора за изработка, без да признава или отрича развалянето на договора по отношение на останалия обем работи, за които не е имало спор, че са извършени от изпълнителя. При формирания от въззивната инстанция извод, че работите, срещу които е платена сумата 10 185 лв., изобщо не са извършени от изпълнителя, лишени от значение за изхода на спора по частичния иск са и въпросите дали изпълнителят по договор за изработка носи отговорност за СМР, изпълнени от трето лице, избрано без негово знание от възложителя /п.4/, и може ли възложителят да развали договора по реда на чл.265 и сл. ЗЗД след приемане на работата /п.5/. Посочените въпроси изобщо не са рефлектирали върху произнасянето по насрещния иск предвид изразеното от въззивния съд становище, че изпълнението на актуваните с протоколите обр.19 работи и правото на възложителя да развали договора и по отношение на тях са ирелевантни за разрешаване на спора по частичния иск.
Несъответствието на поставените в п.2 – п.5 въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителните предпоставки, с които са обосновани основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Процесуалният въпрос за съдържанието на мотивите към въззивното решение /п.6/ несъмнено е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в отклонение от цитираната в изложението задължителна практика на ВКС и няма основание да бъде допускано до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От мотивите към обжалваното решение е видно, че въззивният съд е обсъдил онези твърдения, доводи и доказателства, които е счел за релевантни и относими към очертания с насрещната искова молба предмет на спора и към възприетата правна квалификация на насрещния иск. Отговор на въпроса дали съдът е нарушил процесуалния закон като не е обсъдил други доводи и доказателства, които според касатора са съществени за произнасянето по насрещния иск, може да бъде даден само след проверка на правилността на решението, а такава проверка е недопустима в стадия на производството по чл.288 ГПК. Що се отнася до алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, то е неприложимо, предвид съществуващата по въпроса задължителна съдебна практика.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 1033/2012 г. на Варненски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация е поискал разноски, но не е представил доказателства за извършването им, което съставлява пречка за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1168 от 09.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 1033/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :