4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№699
София.07.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 581/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. М., срещу решение № 269 от 22.10.2014 г. по в.гр.д. № 300/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 132 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 593/2013 г. на Окръжен съд – Ловеч за осъждане на дружеството касатор да заплати на [фирма], на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата 52 000 евро – по договор за заем от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; 104 евро – договорно обезщетение за един месец – от 12.10.2013 г. до 12.11.2013 г. и разноски по делото в размер на 7129.86 лв.
В жалбата се навеждат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция. Според касатора, въззивният съдебен състав не е преценил представените от него писмени доказателства, вкл. и анекс от 26.04.2013 г. за промяна на падежа по договора за паричен заем, който документ е представен с надлежна заверка по чл.32 от Закона за адвокатурата. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да отложи делото, въпреки депозираната молба и представени с нея доказателства за причините, поради които дружеството е възпрепятствано да осигури свой представител и по този начин е нарушено правото му на защита в процеса.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът е пропуснал да обсъди въпроса за доказателствената сила на сключения анекс от 26.04.2013 г. към договора за паричен заем от 12.10.2012 г., както и твърдяните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца. Въведено е и твърдение за лишаване на дружеството от право на защита в производството пред първата инстанция. Бланкетно се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Б. Б., поддържа доводи за нередовност на касационната жалба като подписана от адвокат, непритежаващ необходимия юридически стаж по чл.24, ал.2 ЗА. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за правилност на атакуваното въззивно решение. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима. Доводите на ответника по касация за нередовност на касационната жалба по см. на чл.284, ал.2 ГПК не биха могли да се споделят, тъй като вписването на адвокат С. М. в Адвокатска колегия – К. на 20.09.2011 г. /съгласно приложеното към отговора извлечение от регистри на адвокатите/ не е достатъчно доказателство за установяване на общия юридически стаж на посочения адвокат. От друга страна, в рамките на развиващото се в закрито заседание производство по чл.288 ГПК, не би могло да се събират доказателства за юридическия стаж на процесуалните пълномощници на страните.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – Велико Т. е приел за безспорно, че между страните е сключен договор за заем на 12.10.2012 г. за сумата от 52 000 евро, предадена на [фирма], като е уговорена и неустойка за забава – 0.2% за всеки просрочен месец. При преценка относно падежа на задължението за връщане на заетата сума, въззивният съд е счел, че представеният анекс към договора, заверен от адвокат по реда на чл.32 от ЗА, не доказва, че вземането не е изискуемо, тъй като заверката е оспорена, а задължената да представи оригинала на анекса страна, не е изпълнила даденото от съда указание. Направен е извод за основателност на предявения осъдителен иск поради липса на доказателства за връщане на заетата сума и недоказаност на твърдението на ответника за неизискуемост на вземането.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, които са разрешени с обжалвания съдебен акт. Непосочването от касатора на правни въпроси съставлява достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, като за ВКС не съществува задължение да формулира или да извежда правен въпрос въз основа на поддържаните в жалбата оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са съобразени задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в посочения тълкувателен акт. Видно от съдържанието на изложението, то възпроизвежда доводите в касационната жалба, относими към основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, без обаче да е формулиран правен въпрос, попадащ в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетно е посочено и поддържаното от касатора допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствени правила, допуснати при постановяване на въззивното решение, не биха могли да се преценяват в рамките на производството по селекция на касационните жалби, а евентуално допуснати от първата инстанция нарушения на норми, относими към правото на защита в процеса, са извън обхвата на касационното производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 269 от 22.10.2014 г. по в.гр.д. № 300/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: