3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
Гр.София,10.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 814 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Ю. и Еф Д. Б.” АД, гр.София срещу определение № 10302/07.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1601/2010г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 04.02.2010г. по гр.д.№ 1560/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Н. И. А., гр.София не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание извлечение от счетоводните книги по кредитна сметка на длъжника – картодържател по договор за кредитна карта. Заявителят е посочил като допълнителна информация сключения договор между длъжника и трето лице – “Б. ритейл сървисиз” АД, както и договор между банката и това лице за продажба на търговското предприятие. По силата на договора за продажба правата и задълженията по договорите за издаване и използване на кредитни карти са прехвърлени на банката. Заявителят е упражнил правото си по чл.15, ал.1, т.”а” от Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта да развали договора поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения и съгласно чл.15.2 е обявила цялото задължение на картодържателя за незабавно изискуемо.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че вземането към длъжника не произтича от договор за банков кредит, неизпълнението на задълженията по който да съставлява основание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции банката да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК. На следващо място, са изложени съображения, че извлечението от счетоводните книги е подписано от лица, които са упълномощени да изготвят извлечения, но само по отношение на сключени от между банката и нередовни длъжници договори за издаване на кредитни карти. Предвид на обстоятелството, че договорът за издаване на кредитна карта не е сключен с банката, извлечението било нередовно, както и съдът не можел да прецени моментът и начинът на превръщане на кредита в предсрочно изискуем, а в заповедното производство осъщественото правоприемство не подлежало на изследване.
Частният жалбоподател не е формулирал изрично въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, но заявява, че мотивите, с които е отхвърлено заявлението сочат на празнота в закона, тъй като не е предвидено коя разпоредба следва да се приложи при хипотези, касаещи покупко – продажба на предприятие, извършена между небанкова финансова институция и финансова такава. Застъпено е становище, че небанковото облигационно отношение след покупката на цялото търговско предприятие се е трансформирало в банково, поради което е възникнало правото на банката да потърси защита по чл.417, т.2 ГПК за вземането си срещу неизправната страна по договор за издаване на кредитна карта. Вземането е отразено в банковия регистър, поради което и банката е основала искането си на извлечение от счетоводните книги.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Изложената от частния жалбоподател теза не е обсъждана от въззивния съд, като аргументите му за отказ да се издаде заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК са свързани с редовността на извлечението от счетоводните книги. По отношение на правоприемството при сключен договор за цесия и искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания на банка ВКС се е произнесъл в Определение № 583/20.07.2010г. по ч.т.д.№ 506/2010г. на ІІ т.о.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 10302/07.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1601/2010г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.