О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 04.01.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 535 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Н. Ц. чрез адв. А. Ц. Ж. от АК – Стара З., срещу въззивно решение № 326/23.12.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 495/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Й. Х. Г. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Т. Н. Ц. е предявила срещу Й. Х. Г. иск по чл. 31, ал. 1 ЗС за сумата от 5 400 лв.
С обжалваното решение, въззивният Старозагорски окръжен съд, като е потвърдил съдебния акт на първостепенния Старозагорски районен съд, е отхвърлил иска.
За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че процесният имот е придобит от страните по спора по време на брака, който е прекратен с развод по чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./.
С влязлото в сила решение по брачното дело, спорният имот в качеството му на семейно жилище е предоставен за ползване на съпруга Й. Х. Г..
Съдът посочил, че с прекратяването на брака съпружеската имуществена общност е прекратена и между страните е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове на съсобствениците върху жилището. От този момент отношенията между тях по повод съсобствената вещ се уреждат от разпоредбите на чл.30-36 от ЗС. Прието е, че право на обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС се поражда, само когато общата вещ се използва пряко и лично само от част от съсобствениците за задоволяване на лични нужди. Съдът приел, че такива доказателства не са ангажирани, а решението, с което жилището е било предоставено от съда за ползване на Г. не означава, че същият е упражнил правото си да го ползва.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените от касатора в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК правни проблеми:
Процесалнопавните, обобщени от касационната инстанция формират въпроса за доказателствената тежест за ползването на съсобствената вещ от ответника по иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС, когато вещта му е предоставена за ползване по силата на съдебно решение по чл. 107 СК.
Въпросът е от значение за постановения резултат. Не са представени решения, установяващи противоречива съдебна практика при разрешаването му. Определение № 1468/2011 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1412/2011 г. не е съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, както е разяснено и в ТР 1-2009-ОСГТК. Отделно, цитираното определение по чл. 288 ГПК е постановено по спор за предоставяне ползване на семейно жилище след прекратяване на брака, както и за приложимия материален закон в случаите, когато бракът е прекратен при действието на СК от 1985 г.. Обжалваното решение е за дължимостта на обезщетение по чл. 31, ал. 1 ЗС от получилия жилището съпруг на другия, като въззивният съд не е обсъждал изобщо въпроса за приложимия материален закон в случая – СК от 1985 г. или СК от 2009 г.
Налице е евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставеният правен въпрос е от значение за точното приложени на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос, уточнен от съд, по който въззивния съд се е произнесъл, за да постанови крайния резултат по спора, е за вложения от законодателя смисъл в личното ползване на вещта в хипотезата по чл. 31, ал. 1 ЗС.
Разрешението, дадено в обжалваното решение противоречи на разясненията по Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключение, налице са хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 326/23.12.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 495/2011 г.
УКАЗВА на касатора Т. Н. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100,80 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: