4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр.София, 04.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 953 по описа за 2012 г. приема следното:
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. срещу решение
№ 40 от 18 май 2012 г. по гр.д. № 88 по описа за 2011 г.на Бургаския апелативен
съд, в частите, с които е потвърдено решение № 447 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 927 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне иска на касатора с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен срещу З. Г. Л.-К. за сумата 100 000 евро и А. Г. М. е осъден да заплати на З. Г. Л.-К. 6 000 лв. разноски за въззивното производство.
Касаторът счита, че решението на въззивния съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди, че всички суми от продажбите на общия наследодател са получени от сестрата по банковата и сметка, а съдилищата не са допуснали доказателствата му в този смисъл. Смята, че неправилно е бил обсъден неистински документ/протокол от 7.8.2008 г./, вместо да бъде изключен от доказателствата по делото. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК-противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по следните въпроси:
1.Следва ли при изготвяне на доклада по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд да посочи конкретните факти, подлежащи на доказване, или е достатъчно да използва общи формулировки?
2. Длъжна ли е втората инстанция при неправилно изготвен доклад да събере поисканите във въззивната жалба доказателства?
3. Тъй като втората инстанция неправилно не е допуснала поисканите от него доказателства, решението на въззивния съд противоречи на т.5 на ППВС № 1 от 1979 г., тъй като е налице произнасяне при непълни доказателства.
4. В противоречие с решение № 1/2001 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 72 от 2004 г. на ІV ГО въззивният съд се е произнесъл по въпроса служи ли като доказателство за неизгодни за страната факти признанието на страната в даден документ. Въззивният съд се е произнесъл и по въпроса следвало ли е да приложи чл.190 от ГПК, когато копието на оспорен документ не съответства на оригинала.
5. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 138 от 8.6.2011 г. на ІІ ГО на ВКС по въпроса, че съдебното решение трябва да се основава само на допустими доказателства.
6. Въззивният съд не се е произнесъл по всички възражения на страните във въззивната жалба в противоречие с ППВС № 7 от 1965 г. и ТРОСГК № 1 от 2001 г., т.12 и определение № 421 от 14.07.2009 г. по т. д. № 386 от 2009 г. на ІІ ТО на ВКС.
7. При произнасянето относно адвокатското възнаграждение на другата страна въззивният съд се е произнесъл по въпроса достатъчно ли е само писмен договор за присъждане на адвокатските разноски, несъответстващ на образеца по адвокатския кочан, без да е посочено, че сумата е изрично заплатена.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата З. Г. Л.-К. счита, че тя не следва да бъде допускана, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба касаторът е изложил, че малко преди смъртта на неговата майка ответницата, която е негова сестра, е продала с пълномощно, дадено от майката, земеделски земи на действителна стойност от 1 275 000 евро. След смъртта на майката той получил от сестра си 107 000 евро от стойността на продажбите на земеделски земи, имали уговорка тя да получи 100 000 евро за грижите за майката, а остатъкът да бъде разделен поравно. Ето защо той е следвало да получи още 534 000 евро, с които ответницата се е обогатила. Предявил е частичен иск за 100 000 евро, който е бил отхвърлен от съдилищата. Първите три поставени от касатора въпроса са свързани с неправилно отказаното според него доказателствено искане да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с данни от сметката на ответницата в [фирма] за периода от 2005 до 2008 г. В публичното съдебно заседание на Бургаския окръжен съд, проведено на 18.03.011 г., ответницата е признала, че от тази сметка е превеждала суми на касатора и на неговите синове по волята на общия наследодател. Като е взел предвид това признание, съдът е счел за ненужно издаването на удостоверение за движението по сметката. Това произнасяне на първоинстанционния съд по доказателственото искане на касатора, както и отказът на въззивния съд да издаде удостоверението във второинстанционното производство са правилни процесуални действия и съответстват на задължението на съдилищата да събират само относими към спора доказателства. Ако получените от продажбите на земеделските земи суми са постъпвали по банкова сметка на ответницата и тя се е разпореждала с тях приживе на общия наследодател, няма неоснователно обогатяване в нейна полза. Докато наследодателят е жив, негово право е да се разпорежда със своите средства както намери за добре, а претенцията на касатора почива на погрешната му представа, че той има някакви права върху получените от продажбите суми. Такива права той не притежава до смъртта на наследодателя. Едва след откриване на наследството, ако ответницата се е разпоредила изцяло със суми по банкови сметки, чиито титуляр е бил общият наследодател, би настъпило неоснователно обогатяване в нейна полза. Такива твърдения обаче касаторът нито е навел в исковата молба, нито е доказал. Следователно отговорите на първите три въпроса не биха довели до искания от касатора резултат-допускане на неговото неотносимо към спора доказателствено искане, поради което тези въпроси не са от значение за изхода на делото.
Същият извод се отнася и за следващите три въпроса, които касаят т.нар. „протокол за делба на имот на П. М. М.” от 7.8.2008 г. В този протокол се съдържат признания на касатора за получаването на суми, които той е направил и в исковата молба. Следователно изключването му от доказателствата по делото не би повлияло на крайните правни изводи.
За да присъди 6 000 лв. разноски на ответницата за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е взел предвид договор за правна защита от 24.04.2012 г., в който е посочено, че това възнаграждение е платено в брой към момента на сключване на договора. Следователно в документа изрично е записано, че сумата е платена, поради което седмият въпрос на касатора не е относим към спора за присъдените с обжалваното решение разноски.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
На ответницата не следва да се присъждат разноски за касационното производство поради липса на данни за тяхното извършване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №40 от 18 май 2012 г.
по гр.д. № 88 по описа за 2011 г.на Бургаския апелативен съд, в частите, с които е потвърдено решение № 447 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 927 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне иска на А. Г. М. с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен срещу З. Г. Л.-К. за сумата 100 000 евро и А. Г. М. е осъден да заплати на З. Г. Л.-К. 6 000 лв. разноски за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: