Определение №7 от 40186 по ч.пр. дело №732/732 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
            О         П         Р         Е        Д        Е        Л         Е        Н        И        Е
 
                                                                № 7
 
                                              ГР. София,  08.01.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.12.09 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №732/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. срещу въззивното определение на Апелативен съд Варна /АС/ по ч.гр.д. №363/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане частната жалба на касаторката / като взискател/ срещу постановеното от първоинстанционния съд определение в производство по чл.435 от ГПК, заведено от длъжника В. Б.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу въззивно определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава и на трите точки, но въпросите й не са конкретно формулирани, а основаните на цитираната практика доводи за тежест на доказване и равенство на страните в процеса са неотносими към конкретното въззивно определение. С него въззивният съд е приел, че частната жалба на взискателката срещу първоинстанционното определение не е нередовна/ за разлика от приетото от първоинст. съд в разпореждането за връщането й/, но е недопустима, като лишена от правен интерес срещу обжалваното определение в частта, с която се прекратява заведеното от длъжника производство по чл.435 от ГПК и поради необжалваемостта на частта му с указания по чл.78, ал.5 от ГПК.
Върнатата частна жалба на взискателката е насочена само срещу указателната част на първоинст. определение. При проверка на частната жалба администриращият я първоинст. съд следи за обстоятелствата по редовността й, посочени в чл.262 от ГПК, но на общо основание и за това да е подадена срещу подлежащ на обжалване акт – в случая определение по чл.274 от ГПК и от процесуално легитимирана страна. Тези обстоятелства са проследени от въззивния съд по частната въззивна жалба срещу първоинст. разпореждане за връщане частната жалба на взискателката – допустимо е въззивният съд да сподели крайния извод на първоинстанционния, но по други,свои съображения от предмета на спора, както е в случая.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Варна по ч.гр.д. №363/09 г. от 1.10.09 г. Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top