Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
Гр.София, 09,07,2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 456 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. П., като Е. “Г”, гр. Р. срещу решение № 492/16.02.2009г., постановено по гр.д. № 384/2008г. от Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 18/28.02.2008г. по гр.д. № 2750/2006г. на Русенския районен съд и е отхвърлен предявеният от Б. Л. П., като Е. “Г”, против “Б”А. , гр. С., “А” О. , гр. Р., Г. Й. Я. и Ж. Х. Ж. иск по чл.336 ГПК /отм./ за признаване за установено, че аптека № 1, находяща се на първия етаж в сградата в гр. Р., ул.”А” № 134 с площ от 56.13 кв.м., не принадлежи на длъжника по изп.д. № 7464/2003г. по описа на СИС при РРС – “А” ООД.
С определение № 579/16.10.2009г. по т.д. № 456/09г. ВКС, ТК, – отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Непроизнасянето по заявени възражения за нищожност на придобивното основание, които са обуславящи за легитимацията на конституирания ответник като собственик на имота, представлява ли нарушение по чл.188, ал.1, пр.2 ГПК /отм./? 2. Може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, ако не е притежавал право на собственост или право на строеж върху терена, върху който тя е построена? 3. Нищожна ли е, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, делбата на сградата, ако в нея не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж?, и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 4. Между кои лица следва да се извърши делбата на построените обекти след приключване на строителството по договор за групов строеж – съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или към момента на извършване на делбата и какво е правното значение на сключени споразумения за прехвърляне на права и задължения по договор за групов строеж с оглед на придобиване на собствеността върху отделни обекти от сградата?
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, т.3, пр.1 и пр.2 ГПК. Моли въззивното решение да се отмени и да се уважи предявеният иск. Претендира разноските за трите съдебни инстанции.
Ответникът “Б” А. , гр. С. оспорва жалбата.
Ответниците “А”О. , гр. Р., Г. Й. Я., гр. Р. и Ж. Х. Ж., гр. Р. и третото лице – помагач “Ф” А. , гр. Д. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Б. Л. П., като Е. “Г”, твърди в исковата молба, че на 10.06.20004г. е закупил с нотариален акт от “Ф”О. аптека в гр. Р., ул.”А” № 1* С. този имот е насочено изпълнението по изп.д. № 7464/2003г. от взискателя “Б”А. за вземането му спрямо длъжниците “А”О. , Г. Й. Я. и Ж. Х. Ж. за сумата от 63618 лв., като взискателят твърдял, че имотът е собственост на “А”О. по силата на окончателен разделителен протокол /доброволна делба/ и има вписана възбрана от 26.03.2004г. върху магазин № 4 в същата сграда, идентичен със закупената от ищеца аптека.
Според ищеца, праводателят му “Ф”О. е станал участник в договора за групов строеж на 27.03.2001г. и е придобил собствеността върху идеални части от терена на 28.03.2001г. Извършената на 14.09.2001г. без негово участие доброволна делба е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН и не създава права за длъжника “А”ООД. Придобиването на собствеността от “Ф”О. е на основание на извършената на 05.04.2004г. делба между участниците в договора за групов строеж.
Моли, да се признае за установено по отношение на ответниците, че недвижимият имот не е собственост на длъжника по изпълнителното дело – “А”ООД.
За да постанови обжалваното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск за право на собственост е счетен за неоснователен, въззивният съд е констатирал безспорните по делото факти,а именно: На 14.07.1999г. е сключен договор за групов строеж между четири физически лица /Марина Й. М. – В. , С. Н. И. , Б. И. П. и К. Г. П. / и “С” О. /предишно фирмено наименованието на ответника “А” ООД/ – всички съсобственици на терен, върху който да се построи сграда. С анекс от 05.09.2001г. три от физическите лица /Светозар И. , Б. П. и К. П. / са прехвърлили правата и задълженията си по договора за групов строеж и са се задължили да прехвърлят и идеалните си части от дворното място на ответника “А” ООД. На 14.09.2001г. е съставен окончателен разделителен протокол /доброволна делба/ с нотариална заверка на подписите между “А”О. и М. В. – единственото лице, участник в договора за групов строеж, което не е прехвърлило правата си с анекса от 05.09.2001г. Имотът, описан като аптека, находяща се на първия етаж на тяло “Б”, състояща се от търговско помещение, склад и сервизни помещения със застроена площ от 41 кв.м., е поставен в дял на “А”ООД. На 05.04.2004г. е сключен нов договор за доброволна делба между М, “А”О. и третото лице – помагач – “Ф”О. , според който имотът е поставен в дял на “Ф”О. и впоследствие /на 10.06.2004г./ е прехвърлен на ищеца по иска.
Решаващият състав е изложил съображения, че с делбата от 14.09.2001г. между бившите участници в договора за групов строеж е прекратена съсобствеността и ответникът “А”О. е станал собственик на аптеката, срещу който имот е насочено изпълнението. Доброволната делба от 05.04.2004г. е без предмет, тъй като договорът за групов строеж е прекратен и участниците са станали собственици на самостоятелни обекти. Третото лице – помагач и съответно праводател на ищеца, не би могло да придобие правото на собственост, поради обстоятелството, че “А”О. е прехвърли правата си по договора за групов строеж на 27.03.2001г. на “Ф”О. , т.е. преди това лице да придобие идеални части от дворното място / на 28.03.2001г./ и без съгласието на останалите участници в договора / С. И. , Б. П. , К. П. и М. В. /, т.е. в нарушение на чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./.
По материалноправните въпроси, допуснати по реда на чл.280, ал.1 ГПК:
Може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, ако не е притежавал право на собственост или право на строеж върху терена, върху който тя е построена?
Нищожна ли е, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, делбата на сградата, ако в нея не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж?
М. кои лица следва да се извърши делбата на построените обекти след приключване на строителството по договор за групов строеж – съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или към момента на извършване на делбата и какво е правното значение на сключени споразумения за прехвърляне на права и задължения по договор за групов строеж с оглед на придобиване на собствеността върху отделни обекти от сградата?
По силата на чл.192 ЗТСУ /отм./ договор за групов строеж могат да сключат две или повече лица, които са съсобственици на парцел ****ли са съсобственици на правото на строеж. В договора се определят жилищата и другите обекти, които ще получат участниците в груповия строеж след приключване на строителството. Правото на собственост върху изградените обекти се придобива от участниците в груповия строеж по силата на извършено разпределение – чл.192, ал.4 ЗТСУ /отм./. Разпределението изисква обособяването на отделните жилища или други имоти като самостоятелни обекти на правото на собственост и сключването на договор за доброволна делба, наричан, в случая, окончателен разделителен протокол по чл.192, ал.4 ЗТСУ /отм./.
С оглед на законодателната уредба, груповият строеж представлява договор, по силата на който се поемат облигационни права и задължения за постигане на обща цел – построяване на сграда в съсобствен имот. За действителността на договора – съответствието с нормата на чл.192, ал.1 ЗТСУ /отм./ е необходимо страните да са носители на вещни права – право на собственост върху терена или право на строеж, надстрояване или пристрояване. Изградените обекти в съсобствения терен или въз основа учреденото право на строеж общо на участниците в договора са със статут на съсобствени за страните по силата на приращението – чл.92 ЗС. Договорът за групов строеж, в който е направено предварително разпределение на обектите, има правни последици като на предварителен договор за делба, а за всеки участник в договора възниква правото да иска разпределение на построените обекти по чл.192, ал.4 ЗТСУ /отм./ чрез сключване на договор за делба. Прехвърлителният ефект за правото на собственост настъпва с окончателния разделителен протокол, представляващ договор за доброволна делба, сключен с нотариална заверка и вписан в книгите на С. по вписванията.
След като за придобиване на правото на собственост върху индивидуално определените обекти е необходимо извършването на делба, то в делбата биха могли да участват носителите на вещни права от един и същи вид, т.е. съсобствениците на построените имоти.
От друга страна, разпоредбата на чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./ предвижда, че участник в договора за групов строеж може да прехвърля правата си по договора със съгласието на останалите участници на групата. Тази норма е относима към облигационните отношения между страните по договора за групов строеж и не дерогира общите правила за прехвърляне на правото на собственост. С прехвърляне на правата по договора за групов строеж, участникът, който напуска групата, не прехвърля и притежаваните вещни права върху терена, респ. правото си на строеж. Законодателят не е предвидил изключение относно реда или формата за отчуждаване на вещни права. Придобиването на права по договора за групов строеж в хипотезата на чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./ следва да се определи като приемане на нов участник в групата, осъществяваща общ строеж. За да настъпят последиците от реализирането на договора след завършване на строежа – възникване на съсобственост върху построеното и прекратяването й чрез делба, новият участник следва да е придобил и идеална част от правото на собственост или от правото на строеж.
Изводите, формирани от ВКС, могат да се обобщят до следното: Качеството на участник в договора за групов строеж може да се придобие от лице, извън първоначалните участници, със съгласието на всички страни по договора, ако преди сключването на съглашението по чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./, приобретателят на правата по договора за групов строеж е придобил идеална част от правото на собственост върху терена или от правото на строеж.
Според ТР № 39/15.04.1970г. по гр.д. № 24/70г. на ОСГК прехвърлянето на вещното право от един от участниците в груповия строеж при условията на чл.33 ЗС води до заместването му в договорните отношения с останалите участници от приобретателя на това вещно право. Това решение е прието преди създаването на нормата на чл.192 ЗТСУ – в сила от 01.06.1973г. и би следвало да се съобразява, ако с прехвърлянето на вещните права е извършено и прехвърляне на правата по договора за групов строеж със съгласието на останалите участници в договора.
На следващо място, при разпределението на обектите след завършване на строежа в делбата трябва да участват всички лица, за които са настъпили правните последици от придобиване в съсобственост на имоти по приращение. Ако е налице промяна между първоначалните участници в договора, делбата следва да се извърши между лицата, придобили идеални части от правото на строеж или от правото на строеж към момента на завършването на строежа, респ. – на извършване на делбата. Лице, което е придобило права по договор за групов строеж по реда на чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./, но не е съсобственик с останалите участници на правото на собственост или на правото на строеж, не е легитимирано да участва в делбата. Съответно, лице, което е прехвърлило правата си по договора за групов строеж, но не е отчуждило притежаваните идеални части от правото на собственост или от правото на строеж, има право да участва в разпределението на обектите.
По тези съображения на поставените въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори така:
Лице, което не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, върху който е построена сграда, не би могло да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сградата, независимо, че към момента на извършване на делбата / сключване на окончателен разделителен протокол/ същото е страна по договора за групов строеж на основание чл.192, ал.1 ЗТСУ /отм./. Приобретателят на права по договора в хипотезата на чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./, но без да е придобил идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена, няма качеството на съсобственик върху построеното, поради което не е легитимиран участник в делбата.
Делбата на сградата, след завършване на груповия строеж, е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН, ако в нея не е участвал съсобственик, който, независимо, че е прехвърлил правата си по договора за групов строеж, не е прехвърлил притежаваните идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена.
Делбата на построените обекти след приключване на строителството по договор за групов строеж следва да извърши между лицата, които са съсобственици на дворното място, респ. на правото на строеж върху терена към момента на завършване на строителството /според строителните правила и норми и обособяване на самостоятелни обекти на правото на собственост/ или към момента на извършването й, ако след завършване на строителството са настъпили вещноправни промени в съсобствеността.
Сключените споразумения за прехвърляне на права и задължения по договор за групов строеж имат облигационно действие. Правото да се придобие в изключителна собственост отделен обект от сградата, изградена чрез групов строеж, е обусловено от притежаваните идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена.
По процесуалния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Непроизнасянето по заявени възражения за нищожност на придобивното основание, които са обуславящи за легитимацията на конституирания ответник като собственик на имота, представлява ли нарушение по чл.188, ал.1, пр.2 ГПК /отм./?
Съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 1/1953г. и ППВС № 1/1985г. и по силата на чл.189, ал.2 от ГПК /отм./ към решението съдът излага и мотивите, въз основа на които то е постановено. Мотивите са неразделна част от решението и следва да отразяват фактическите и правни съображения на съда и да дават отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по спора. В ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985г. е прието, че необсъждането на събрани доказателства и на направени доводи има за последица неправилност на съдебния акт и би представлявало основание за отмяна по чл.207, б.”б” от ГПК /отм./, когато допуснатото процесуално нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ е съществено.
Квалификацията на основанието за отмяна по чл.281, т.3 ГПК поради съществени нарушения на процесуалните правила не е отпаднала и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г. С Решение № 609/15.01.2009г., постановено по т.д. № 323/08г. от ВКС, ТК, І отд. по реда на чл.290 ГПК е прието, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и при действието на ГПК в сила от 01.02.2008г., когато въззивният съд не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения.
В този смисъл, непроизнасянето по заявени възражения за нищожност на придобивното основание, които са обуславящи за легитимацията на конституирания ответник като собственик на имота, представлява процесуално нарушение по чл.188, ал.1, пр.2 ГПК /отм./.
По същество на касационната жалба.
Договорът за групов строеж е сключен на 14.07.1999г. между М, С. Н. И. , Б. И. П. и К. Г. П. и “С” О. /предишно фирмено наименованието на ответника “А” ООД/ – всички съсобственици на терена, върху който ще се построи сграда. Първоначалните участници в договора са извършили и предварително разпределение на обектите.
С анекса от 05.09.2001г. Светозар И. , Б. П. и К. П. са прехвърлили правата и задълженията си по договора за групов строеж на “А”О. , т.е. на единия от първоначалните участници и се задължили да прехвърлят и идеалните си части от дворното място. Доказателства за прехвърлени идеални части от дворното място са се съдържат само в нотариален акт № 104/ 21.06.1999г., с който Б. П. и К. П. продават на “А” О. на ? идеална част от ? идеална част от 13/19 идеални части от дворното място, т.е. преди сключването на договора за групов строеж. Данни за предшестващи или последващи споразумението по чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./ отчуждаванията на притежаваните идеални части от С. И. , Б. П. и К. П. липсват по делото – не са наведени твърдения в този смисъл и не са ангажирани доказателства.
С нотариален акт № 199 от 28.03.2001г. ответникът “А”О. е прехвърлил на “Ф” О. ? идеална част от ? идеална част от 13/19 идеални части от дворното място. На 27.03.2001г. “А” О. е продал на “Ф”О. своя дял от договора за групов строеж, “по силата, на който купувачът встъпва в правата на продавача за обектите от договора”, които са изброени изрично. Посоченият договор е нотариално заверен, но не е сключен със съгласието на останалите участници в договора за групов строеж и съответно не са настъпили облигационните последици по чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./. Независимо от това, приобретателят “Ф”О. е придобил идеални части от собствеността върху терена по силата на прехвърлителната сделка от 28.03.2001г.
В доброволната делба на 14.09.2001г. са участвали М. В. и “А” О. , като ответникът “А” О. към този момент не е съсобственик на идеални части от терена, по силата на отчуждителната сделка на 28.03.2001г. В делбата не са участвали съсобствениците: Светозар И. , Б. П. , К. П. и “Ф”О. , поради което същата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН.
Поради нищожността на договора от 14.09.2001г. последващата делба от 05.04.2001г. не е лишена от предмет, като в същата е участвал съсобственика на дворното място “Ф” О. – праводател на ищеца по иска.
Правото на собственост на длъжника по изпълнителното дело – “А” О. се основава на доброволната делба от 14.09.2001г. Приобретателят по този договор не е бил съсобственик на дворното място към момента на извършване на делбата и не е придобил в съсобственост по приращение обекти в сградата. Следователно делбата не е произвела прехвърлителен ефект за правото на собственост и длъжникът не е изключителен собственик на имота, срещу който е насочено изпълнението.
Предмет на иска по чл.336 ГПК /отм./ е признаване за установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. В този смисъл, съдът не следва да се произнася дали ищецът е легитимиран собственик на имота и основателни ли възраженията срещу придобивното основание, на което той се позовава, за да обоснове правния си интерес от предявяването на иска.
Във въззивното решение съдът не се произнесъл по възражението на ищеца, че придобивната сделка от 21.06.1999г., с която “А” О. е закупил идеалните части от правото на собственост върху терена е нищожна, като сключена в нарушение на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Окръжният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено, тъй като не е обуславящо за крайния изход от спора.
По изложените съображения въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени съгласно чл.293, ал.1, пр.3 ГПК, като касационният съд постанови решение по същество, с което да се признае за установено, че аптека № 1, находяща се на първия етаж в сградата в гр. Р., ул.”А” № 134 с площ от 56.13 кв.м., не принадлежи на длъжника по изп.д. № 7464/2003г. по описа на СИС при РРС – “А” ООД.
Право на разноски има касаторът, но същият не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което касационният съд ги присъжда съобразно с платената държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящото производство – общо в размер на 742.75 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 492/16.02.2009г., постановено по гр.д. № 384/2008г. от Русенския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл.336 ГПК /отм./, предявен от Б. Л. П., като Е. “Г”, гр. Р., ул.”С” № 15, против “Б”А. , гр. С., ул.”О” № 1*“А” О. , гр. Р., ул.”П” № 7* гр. Р., ул.”Д” № 6, вх. Б, ет.2 и Ж. Х. Ж., гр. Р., ул.”П” № 7, за признаване за установено, че аптека № 1, находяща се на първия етаж в сградата в гр. Р., ул.”А” № 134 с площ от 56.13 кв.м., не принадлежи на длъжника по изп.д. № 7464/2003г. по описа на СИС при РРС – “А” ООД.
ОСЪЖДА “Б”А. , гр. С., ул.”О” № 1*“А” О. , гр. Р., ул.”П” № 7* гр. Р., ул.”Д” № 6, вх. Б, ет.2 и Ж. Х. Ж., гр. Р., ул.”П” № 7, да заплатят на Б. Л. П., като Е. “Г”, гр. Р., ул.”С” № 15, сумата от 742.75 лв. /Седемстотин четиридесет и два лв. и 75 ст./ – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – “Ф”О. , гр. Д., ул.”Б” № 6.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.