3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 05.01. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 913/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Б. банка за развитие” АД – гр. София срещу определение № 235 от 30.06.2010 г. по в. ч. гр. д. № 309/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от „Б. банка за развитие” АД частна жалба срещу определение № 33 от 09.03.2010 г. по т. д. № 61/2007 г. на Плевенски окръжен съд. С първоинстанционното определение са отменени на основание чл.679 от ТЗ решенията, взети на проведеното на 18.01.2010 г. общо събрание на кредиторите на „М. Ф.” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Г. в производството по т. д. № 61/2007 г. на Плевенски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон и при неправилна преценка на съотношението между разпоредбите на чл.679 от ТЗ и чл.613а, ал.3 от ТЗ. Застъпва становище, че обжалваемостта на определението по чл.679 от ТЗ, с което съдът по несъстоятелност се произнася по искане за отмяна на взетите от общото събрание на кредиторите решения, произтича от общата разпоредба на чл.613а, ал.3 от ТЗ.
Ответникът „М. Ф.” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Г. оспорва частната касационна жалба по съображения в писмен отговор от 05.10.2010 г. и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Ответниците Национална агенция за приходите, „Л. и Ко Л.” – С., В. П. С., „М.” АД, М. С. Т., „С.” ЕООД, М. И. Н., Ж. А. Н. и Т. Г. П. не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от „Б. банка за развитие” АД частна жалба срещу постановеното по реда на чл.679 от ТЗ определение по т. д. № 61/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което по искане на кредиторите на несъстоятелността на „М. Ф.” ЕООД /в несъстоятелност/ са отменени като незаконосъобразни взетите от събранието на кредиторите решения от 18.01.2010 г., след като е приел, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.679 от ТЗ е специална по отношение на общата разпоредба на чл.613а, ал.3 от ТЗ и предвижда контролът върху решенията на събранието на кредиторите да се осъществява от друг състав на съда по несъстоятелност, като изключва възможността за обжалване на постановеното от този съд определение съобразно чл.613а, ал.3 от ТЗ.
Редът и условията за обжалване на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а от ТЗ. В ал.1 на чл.613а от ТЗ е предвидено обжалването на лимитивно изброените в нея решения и определения да се осъществява по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Всички останали актове, извън посочените в ал.1, подлежат на обжалване съгласно чл.613а, ал.3 от ТЗ /ред., обн. в ДВ бр.101/28.12.2010 г./ само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.
Определението по чл.679, ал.3 от ТЗ, с което състав на съда по несъстоятелност се произнася по искане на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на събранието на кредиторите поради наличие на предпоставките на чл.679, ал.1 от ТЗ, не е сред изрично визираните в чл.613а, ал.1 от ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Следователно, то не подлежи на инстанционен контрол по силата на чл.613а, ал.1 от ТЗ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваемостта на атакуваното определение произтича от разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ. На обжалване с частна жалба по силата на чл.613а, ал.3 от ТЗ подлежат само тези определения на съда по несъстоятелност, които отговарят на установените в чл.274, ал.1 от ГПК общи критерии за въззивно обжалване на съдебните определения. Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК допуска обжалване на две категории съдебни определения – такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т.2/. Определението по чл.679, ал.3 от ТЗ не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Същевременно нито в чл.679 от ТЗ, нито в друга законова норма, е уредена процесуална възможност това определение да бъде атакувано с частна жалба по правилата за въззивно обжалване на Глава ХХ от ГПК. Буквалният текст на чл.679, ал.3 от ТЗ посочва единствено характера на акта, с който съдът по несъстоятелност се произнася по искането за отмяна на решение на събранието на кредиторите, без да предвижда последващото му обжалване, включително посредством препращане към общи или специални правила относно обжалването. Изложеното обосновава извод, че определението по чл.679, ал.3 от ТЗ е изключено от обхвата на подлежащите на инстанционен контрол за законосъобразност съдебни актове в производството по несъстоятелност, а това предопределя и недопустимостта то да бъде обжалвано с частна жалба пред въззивен съд.
Като е констатирал необжалваемостта на атакуваното пред него определение от 09.03.2010 г. по т. д. № 61/2007 г. на Плевенски окръжен съд и е оставил без разглеждане частната жалба на „Б. банка за развитие” АД, Великотърновски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 235 от 30.06.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 309/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от „Б. банка за развитие” АД частна жалба срещу определение № 33 от 09.03.2010 г. по т. д. № 61/2007 г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :