5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7
София10.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 466/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез Н. А. – кмет, срещу решение № 478 от 12.11.2010 г. по в.гр.д.№ 672/2010 г. на Окръжен съд – Добрич, с което след отмяна на решение № 73/30.04.2010 г. по гр.д.№ 502/2009 г. на Районен съд – Балчик в отхвърлителните части, Община [населено място] е осъдена да заплати на Сдружение 4х4 А.”, [населено място] допълнително сумата 2 000 лв./ или общо 5 000 лв./ представляваща дължимо финансиране по договор за спонсорство от 20.05.2009 г., ведно със законната лихва от 17.09.2009 г. и допълнително сумата 48.10 лв./или общо 120.24 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно с разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна. К. не споделя изводите на въззивната инстанция за неприложимост на ТЗ поради липса на насрещна договорна престация – реклама на спонсора. Счита за необосновано становището за невключване на договора на задължение за организация и провеждане на коктейл, както и правните изводи във връзка с приложение на чл.75 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото правни въпроси: „1. Следва ли договора за спонсорство да се тълкува, без да се отчита неговия особен предмет и цел която се преследва; 2. Кой е приложимия закон, който би следвало да урежда отношенията по договор за спонсорство? Правилно ли е изключен ТЗ от приложното му поле на базата на посочения в съдебния акт разграничителен критерий/ дали договора за спонсорство е търговска сделка или не е – е обстоятелството дали е налице насрещна престация – реклама на спонсора? 3. Спазени ли са разпоредбите на чл.20 ЗЗД, според които съдът е бил длъжен да се ръководи, при установяване вида на договора, на точния смисъл на изявленията на страните, да търси действителната им воля чрез изявени техни намерения, да тълкува неясните договори с оглед защитните позиции на двете страни. Липсата на включена развлекателна програма в предмета на договора означава ли неговото автоматично изключване от същия този предмет, след като поведението на страната доказва обратното? и 4. Следва ли да се търси във всеки конкретен случай по чл.75, ал.2 ЗЗД изрично овластяване и какъв е точния смисъл, вложен от законодателя, под недвусмислени обстоятелства?” . Твърди се че тези въпроси са от значение за точното приложение на чл.20 и чл.75, ал.2 ЗЗД и за развитие на правото, тъй като произнасянето на съда е свързано с тълкуване на непълни и неясни правни норми, а липсва и изрична правна регламентация касаеща договора за спонсорство.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл.280, ал.2 ГПК – в редакция преди изменението й с ДВ бр.100/2010 г./, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдебният състав на Окръжен съд – Добрич е приел за изцяло основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – за заплащане на дължимо от Община – Б. финансиране по сключен със „Сдружение 4х4 А.” договор за спонсорство от 20.05.2009 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 120.24 лв. за периода от 07.07.2009 г. до предявяване на иска и законната лихва върху главницата след предявяване на иска. Тези изводи са основани на няколко групи съображения:
На първо място е прието, че по отношение на сключения между страните договор за спонсорство не намират приложение разпоредбите на ТЗ, тъй като той не е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, а от друга страна, в процесния договор липсва задължение за спонсорираното лице да осигури насрещна престация, а именно реклама на спонсора при провеждане на спонсорираното мероприятие – състезание по офф-роуд „Грация и мощ – Б. 2009”
Въззивният съд е обосновал становище за пълно изпълнение задълженията на ищцовото сдружение, включващи организирането и провеждането на общественото мероприятие, визирано конкретно в клаузата на раздел І, т.1 от договора – организиране и провеждане на самото спортно мероприятие, което е в унисон и с основните цели на сдружението като ЮЛ с нестопанска цел. Независимо от предвиденото провеждане на коктейл в публикуваната в Интернет програма за провеждане на състезанието, решаващият съд е счел,че организирането на коктейл в края на състезанието не е част от спортно-техническата и състезателна програма на мероприятието, предмет на договора, а от друга страна не е ясно кога е публикувана програмата – преди или след сключването на процесния договор. Изложени са и допълнителни съображения за невъзможността тази публикувана от сдружението покана да се третира като публично предложение за сключване на договор.
С оглед на решаващите мотиви на въззивната инстанция за обективираните в договора насрещни волеизявления на страните и доказаното изпълнение от страна на сдружението, е изведен и извод за дължимост от страна на общината на цялата уговорена сума от 5000 лв., в която не е включено финансиране на коктейл на стойност от 2 000 лв.
Алтернативно са изложени и съображения, че дори и да се приеме, че организирането на коктейл се включва в предмета на договора, Община – Б. не може да бъде освободена от отговорност за заплащане на цялата уговорена сума. За неоснователни са приети възраженията на общината за частично изпълнение на задължението по договора чрез заплащане на сумата от 2 000 лв. в полза на трето лице, с позоваване на чл.63, ал.1 и чл.75, ал.1, изр.1 ЗЗД. След преценка на релевантните доказателства, вкл. и анулираната фактура № 420/05.06.2009 г., издадена от [фирма] с получател ищцовото сдружение, е формиран извод, че плащането от общината на трето лице/ [фирма], [населено място]/ на сумата 2 000 лв. за коктейла не води до частично погасяване на задължението към ищцовото сдружение поради липса на предвидените в чл.75, ал.1 и ал.2 ЗЗД основания за настъпване на погасителен ефект при плащане на лице, което не е кредитор.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора правни въпроси, свързани с тълкуването на договорните клаузи и прецизиране на отношенията между страните по договор за спонсорство, по принцип са значими за делото. Същевременно обаче, изводите на решаващия въззивен състав са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото, при отчитане и тълкуване на конкретните клаузи, обективирани в договора и очертаващи неговия предмет. Поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по тези въпроси, всъщност е основано на твърдяната в жалбата неправилност на обжалвания съдебен акт. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК. От друга страна, налице е обилна съдебна практика, включително и задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 и сл. ГПК/така, напр. Р.№ 89/17.07.2009 г., ІІ т.о., Р. № 115/01.11.2010 г., І т.о. и др./, относно критериите при тълкуването на договорите и няма данни за отклонение от тази практика.
Що се отнася до квалифицирането на конкретния договор, изводът на въззивната инстанция, че по отношение на него не са приложими правилата на ТЗ, е основан на конкретна преценка на всички данни по делото. Липсата на обща легална дефиниция на договора за спонсорство, каквато се е съдържала в разпоредбата на §1, т.20 от ДР на ЗКПО/отм./ не съставлява основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Действително, в действащото законодателство – напр. в чл.74, ал.2 от Закона за радиото и телевизията, чл.244, ал.1, т.5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, чл.68д, ал.2, т.3 от Закона за защита на потребителите и др. закони и подзаконови актове се съдържат редица правни характеристики на спонсорството, като е очертано неговото съдържание за нуждите на специфичния предмет на регулиране със съответния нормативен акт. Нито в правната наука, нито в съдебната практика обаче съществува спор, че предоставяването на имотна облага от страна на спонсориращия се извършва срещу реклама, която е задължителен елемент от съдържанието на договора за спонсорство като търговска сделка. Въззивната инстанция, след отчитане липсата на този задължителен елемент, е направила и своите правни изводи, чиято правилност не подлежи на проверка в рамките на настоящото производство по чл.288 ГПК.
По отношение на формулирания материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД, следва да се приеме, че той не е обуславящ изхода на делото, тъй като касае само алтернативно изложените от съда съображения и то само по едно от основанията, при които изпълнението на лице, което не е кредитор, може да има погасителен ефект.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 478 от 12.11.2010 г. по в.гр.д.№ 672/2010 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: