4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 06.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 928 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите, [населено място] срещу решение № 2841/04.12.2018г., постановено по т.д.№ 1944/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 987/14.02.2018г. по гр.д.№ 13637/2016г. на Софийски градски съд за приемане за установено по отношение на касатора, че [община] не дължи сумата от 109831,26 лв. с ДДС, представляваща финансова корекция за нередност на проведена обществена поръчка по договор № 18/06.04.2010г. с предмет „Техническа помощ за подготовка на проект „Строителство и реконструкция на вътрешна В и К мрежа на Кубрат и разширение на ПСОВ“, финансиран с договор за безвъзмездна финансова помощ № 58-131-С131/12.01.2009г. с бенефициент [община].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [община], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, в което е прието, че на 12.01.2009г. между страните е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност до 80% от общите допустими разходи за техническа помощ за подготовката на проект „Строителство и реконструкция на вътрешна В и К мрежа на Кубрат и разширение на ПСОВ“. В допълнително споразумение от 09.04.2010г. са уговорени и специални условия, при които договарящият орган може да налага на бенефициента финансови корекции при установени нередности по процедури за възлагане на обществени поръчки. На 02.09.2009г. с решение на кмета на [община] е открита процедура по възлагане на обществена поръчка, като 16 търговски дружества са заявили интерес към поръчката и са закупили документи. На 02.10.2010г. едно от дружествата е отправило запитване за срока на изпълнение на поръчката, във връзка с което кметът е изпратил писма с уточнения до всички участници в процедурата. Договарящият орган – касатор в настоящото производство е наложил финансова корекция, като твърди, че три фирми не са получили уточнението на кмета по запитването. Според първоинстанционния съд това са две търговски дружества, на които са изпратени по две съобщения, върнати с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя, а за третото – с отбелязване, че посоченият адрес не съществува. Решаващият състав на въззивния съд е изложил съображения, че бенефициентът е спазил изискванията, въведени с нормата на чл.29, ал.1 ЗОП /отм./, тъй като е изпратил разяснения при направеното искане за това на всички участници в откритата процедура за обществена поръчка на посочените от тях адреси. Задължението за даване на разяснения е изпълнено с оглед на изпратените съобщения, тъй като законовата норма не изисквала осигуряване на получаването им, както и не вменявала задължение относно използваните средства за комуникация.
Касаторът поставя следните правни въпроси: „Представлява ли нарушение по чл.29, ал.2 ЗОП /отм./ в приложимата му редакция /изм. ДВ бр.94/31.10.2008г., ДВ бр. 82/16.10.2009г./, когато възложител на обществена поръчка, осъществена по реда на ЗОП /отм./, при поискване на разяснения относно наличие на противоречива информация, свързана със срока на предаване на окончателните варианти на работните проекти, не изпълни задължението си да осигури получаването на разяснението до всички лица, закупили документация за участие в процедурата?“ и „Представлява ли това разяснение надлежна част от документацията за участие в процедурата и придобива ли задължителна сила, само ако е сведено до знанието на всички участници?“.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
С първия поставен въпрос касаторът иска тълкуване на разпоредбата на чл.29, ал.2 ЗОП /отм./ в редакция съгласно изменението с ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009г. (нормата не е изменяна с ДВ, бр.82/16.10.2009г.). Съгласно законовата регламентация възложителят изпраща разяснението до всички лица, които са закупили документация за участие и са посочили адрес за кореспонденция, без да отбелязва в отговора лицето, направило запитването. В ал.3 на чл.58а ЗОП /отм./ изрично е посочено, че обменът на информация може да се извърши по пощата, по факс, по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис или чрез комбинация от тези средства по избор на възложителя, като е достатъчно избраните средства за комуникация да са общодостъпни. При така цитираната уредба на ЗОП /отм./ даденото тълкуване от въззивния съд не се нуждае от проверка по реда на чл.290 ГПК, доколкото отговорът на поставения въпрос произтича от ясна законова норма. Според уредбата възложителят има избор на средството за комуникация, но следва да съобрази посочения от всеки участник адрес за кореспонденция. Поставеният от касатора въпрос изисква недопустима за производството по чл.288 ГПК преценка за това дали финансовата корекция е наложена законосъобразно, като разширява законовото изискване за изпращане на разяснението до „осигуряване получаването на разясненията“. Въззивният съд изчерпателно е отговорил на въведените с жалбата доводи на настоящия касатор, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос е изцяло хипотетичен, доколкото е без значение за спора, а от друга страна, съгласно нормата на чл.29, ал.2, изр.2 ЗОП /отм./ разяснението на възложителя се прилага и към документацията, която предстои да се закупува от други кандидати или участници, поради което и не е основан на неясна законова разпоредба.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 6000 лв. съгласно фактура от 01.03.2019г. и банково извлечение от 06.03.2019г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2841/04.12.2018г., постановено по т.д.№ 1944/2018г. от Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], [улица] сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева) – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.