4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 06.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3023/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 7449/13.05.2019 г. на С. И. С. и И. С. С. срещу въззивно решение № IV-42/22.04.2019 г. по в. гр. д. № 247/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 275/27.12.2018 г. по гр. д. № 936/2018 г. на Карнобатски районен съд, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на „Адан Вилидж“ ЕООД обезщетение са имуществени вреди в общ размер на 10131,69 лв., от които 5758,69 лв. – претърпени загуби, и 4373 лв. – пропуснати ползи.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че предходните инстанции са допуснали процесуални нарушения във връзка със събирането и преценката на доказателствата по делото, довели до необоснованост на обжалвания акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно възможността съдът да основава решението си на доказателства, които не са събрани в производството по делото, относно предпоставките на чл. 214 ГПК са изменение на размера на иска и относно задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт.
В отговора на касационната жалба „Адан Вилидж“ ЕООД възразява срещу допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от ищеца иск за пропуснати ползи, е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. В случая искът за пропуснати ползи е с цена 4373 лв., поради което въззивното решение, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане. Действително се касае за два отделни иска, независимо, че имат обща предпоставка- увреждането. Доколкото вредата е една от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на правото на обезщетение, а пропуснатата полза и претърпяната загуба са факти, при които от една страна има пропуснато сигурно увеличаване на имуществото, а от друга страна реално намаляване на имуществото, както и поради обстоятелството, че в двата случая се въвеждат различни фактически твърдения в исковата молба и се ангажират различни доказателства, то исковете са отделни и за всеки от тях се извършва преценка за допустимост на касационната жалба. Неприемливо би било в случай, че е предявен иск за претърпени загуби, след това отделно предявеният иск за пропуснати ползи да е преклудиран от СПН. Не може също така двата отделни иска да бъдат квалифицирани като частични, защото, за да се предяви вторият иск за пропуснатите ползи- освен изменение на размера е необходимо изменение и на обстоятелствената част. От правилото на чл.214, ал.1 ГПК за недопустимост на едновременно изменение на петитум и обстоятелствена част, следва, че тези искове са отделни.
В останалата част касационната жалба е подадена в срок и е редовна, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Адан Вилидж“ ЕООД срещу С. И. С. и И. С. С. искове по чл. 50 ЗЗД за осъждането на ответниците да платят солидарно на ищеца сума в общ размер на 11157 лв., съставляващи обезщетение за имуществени вреди (6784 лв. – реално претърпени загуби; 4373 лв. – пропуснати ползи), причинени от животните на С. върху 102,113 дка земя, засята със соя, находяща се в масив 054 по КВС в землището на [населено място], [община], ведно със законната лихва върху сумата от 12.09.2017 г. Изложени са твърдения, че посевите от соя в масив 054, които били в добро агротехническо и физиологическо състояние, са отъпкани и опасани от животните, отглеждани от ответниците, като унищожаването на насажденията е извършено в края на месец август и в началото на месец септември 2017 г.
Ответниците възразяват, че вредите не са причинени само от техните животни; че размерът на вредите е по-нисък от претендирания; че земите, които са предоставени на „Адан Вилидж“, не са идентични с тези, върху които са нанесени пораженията.
По делото е прието за установено, че „Адан Вилидж“ ЕООД обработва земеделски земи с площ от 1291,651 дка в землището на [населено място], [община], като част от обработваните земи се намират в местността „Черкезко“, разположена в близост до землището на [населено място], [община], област С.; че през пролетта на 2017 г. дружеството е засадило 200 дка от тези земи със соя; че ответниците притежават стадо крави, които отглеждат в животновъден обект, находящ се в [населено място]; че засятата соя в ниви № 17, 18 и 44 дка в местността „Черкезко” била унищожена от стадо говеда; че кметът на С. е издал заповед № 472/12.09.2017г., с която е назначил комисия за извършване на проверка по процедурата, предвидена в глава III от Закона за опазване на селскостопанското имущество (З.), за установяване характера и размера на вредите; че с протокол от 13.09.2017 г. комисията е определила, че нанесените вреди от неполучена продукция са в размер на 4373 лв. Въз основа на заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че през 2017 г. ищецът е извършил разходи по засяване и отглеждане на соя в [населено място], м. „Черкезкото”, в размер на 5758,69 лв.
При тези данни, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че отглежданите от С. крави, са причинили констатираните от комисията щети на посевите от соя, отглеждани от „А. Вилидж“ ЕООД. Споделени са изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на ответниците за вредите, причинени от техните животни, тъй като по делото са установени действителното понесените от ищеца загуби (разходите по засяване и отглеждане на процесните насаждения) и техният размер, както и получаването на по-нисък добив от посевите поради увреждане, причинно-следствената връзка между увреждането и по-малкия добив и пазарната цена на реколтата през съответната стопанска година.
При тези данни относно правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд, подържаното основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първият поставен въпрос се основава на становището на жалбоподателите, че съдът, в нарушение на процесуалните правила, се е позовал на доказателства, които не са събрани в производството по делото (констативен протокол от 13.09.2017 г. на комисията, назначена със заповед на кмета на [община], както и обективираните в този протокол твърдения на лицето И. К., което не е разпитано като свидетел по делото). Доколкото този въпрос се отнася до изводите на съда в частта по иска за пропуснати ползи, по отношение на който касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, същият се явява неотносим към предмета на настоящото производство.
Вторият въпрос, касаещ приложението на чл. 214 ГПК, се основава на твърденията на касаторите за допуснати процесуални нарушения във връзка с изменението на иска. Тези твърдения не съответстват на данните по делото, тъй като не се установява ищците да са искали намаляване на заявения размер на претенцията за претърпени загуби (6784 лв.), като същата е била уважена за сумата от 5758,69 лв. Предвид това, този въпрос също не е обусловил решаващите изводи на съда.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по третия въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. В съответствие с трайно установената съдебна практика обжалваното решение е постановено при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства, включително заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда във връзка с определяне на размера на претърпените от ищеца загуби.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност), доколкото е необходимо да е налице противоречие в мотивите на решението, което само по себе си води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост или неправилна материалноправна квалификация, а в случая мотивите на съда са последователни и съответстват на практиката на ВКС.
Предвид липсата на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 7449/13.05.2019 г. на С. И. С. и И. С. С. срещу въззивно решение № IV-42/22.04.2019 г. по в. гр. д. № 247/2019 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 50 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 4373 лв., съставляващи пропуснати ползи, заедно със законната лихва.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № IV-42/22.04.2019 г. по в. гр. д. № 247/2019 г. на Бургаски окръжен съд в останалата част.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: