Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
571_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С., 05.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 571 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Д. срещу въззивно решение от 07.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 568 /2010 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 4 с-в., с което е потвърдено решение от 20.04.2010 г. по гр.д. № 630 / 2009 г. на Окръжен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Л.К.С.” („Линейно кабелно строителство”) О. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в посочен в решението нотариален акт от 2009 г. и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] (нататък и Л.К.С. О.) оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решениеи обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 5,000 лева.
В съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че за да е осъществен фактическият състав на чл.33 ЗЗД, е необходимо кумулативното наличие на три условия: 1) при сключването на договора ищецът да се е намирал в състояние на крайна нужда поради липсата или недостиг на необходими средства за задоволяване на лични или семейни потребности и за изпълнение на изискуеми задължения; 2) сделката да е сключена при явно неизгодни за страната, намираща се в крайна нужда, условия; 3) да е налице причинна връзка между условията, мотивирали ищеца да сключи сделката и самата сделка. След това апелативният съд е изследвал осъществяването на трите предпоставки и е приел следното : обстоятелството, че сделката е извършена при наличието на изпълнително производство срещу ищеца за негово задължение по банков кредит, което е било обезпечено с ипотека върху недвижимия имот, и че цената е преведена от ответника по сметка на съдебния изпълнител, в резултат на което е било прекратено изпълнителното производство, само по себе си не може да обоснове извод, че сделката е сключена само поради изпълнителното производство и насрочена публична продан; сключен при крайна нужда договор би бил налице ако бе доказано, че атакуваният договор е сключен единствено с цел ищецът да погаси дълга си и по този начин да запази собствеността на имота си; а в процесния случай предмет на атакувания договор е прехвърляне на собствеността именно на имота, спрямо който е насочено изпълнението, поради което не може да бъде прието за доказано, че сключването на процесния договор е било мотивирано от наличие на състояние на крайна нужда.
От изложеното е видно, че изведеният материално-правен въпрос : какви са предпоставките за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия, е обусловил изхода от спора.
Неоснователно е твърдението, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с посочените решения № 1041 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 2088 /2008 г. на І г.о. на ВКС, № 390 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 5775 /2007 г. на ВКС, ІІІ г.о, № 572 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 5882 /2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., обратното е, разрешението на въззивния съд съответства на тези в посочените решения, в които са изследвани именно посочените от въззивния съд предпоставки.
Именно поради наличието на последователна съдебна практика по изведения въпрос, която е отразена и в посочените от жалбоподателя съдебни решения, е неоснователно твърдението, че изведеният въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Също така : нормата на чл.33 ЗЗД не е непълна, неясна, нито противоречива и жалбоподателят не обосновава твърдение, че съдебната практика е създадена в резултат на неточно тълкуване на разпоредбата, нито, че е необходимо осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Поради което не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника [фирма] следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 300 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна помощ.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 568 /2010 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 4 с-в..
Осъжда В. Ц. Д. да заплати на [фирма] сумата 300 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.