О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София 09.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 06.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 342/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“Г” О. от гр. С. е подал касационна жалба против решение № 16/08.02.2008 год. постановено по т. дело № 2025/2007 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и уважаване изцяло на исковете по чл. 125 ал. ІІІ ТЗ и чл. 86 ал. І ЗЗД. Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 1 се представят копия от решение по гр. д. № 1374/95 год. на ВС V гр. о., по ф. д. № 36/93 на ВС V гр. о., по ф. д. № 262/92 год. на ВС V гр. о., по ф. д. № 228/92 год. на ВС V гр. о., по ф. д. № 21/95 год. на ВС V гр. о., по гр. д. № 662/94 год. на ВС V гр. о., по ф. д. № 271/97 год. на ВС V гр. о., по гр. д. № 492/97 год. на ВКС петчленен състав, по гр. д. № 1029/94 год. на ВС V гр. о., и по гр. д. № 853/95 год. на ВС V гр. о.
Ответникът по касация – “К” О. от гр. С. е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество “К” О. , но със заявление изх. №/03.12.2004 год. адресирано до управителя на ответника, е заявил, че прекратява участието си в дружеството считано от 01.01.2005 год. С нотариално заверени договори от 27.12.2004 год. ищецът е прехвърлил дружествените си дялове – 42 дяла на А. А. и 1 дял на Я. Я. , като в т. 3 и на двата договора е записано, че сметните отношения по повод прехвърлянето на дялове са уредени, а с решение № 9/18.01.2005 год. по фирм. дело № 4035/95 год. на СГС са вписани промени в партидата на ответника относно прехвърлените дялове.
САС приема, че прекратяването на участието на ищеца в ответното дружество е станало не по реда на чл. 125 ал. ІІ ТЗ, тоест не е имало предизвестие което да е изтекло на 01.01.2005 год., тъй като преди това – на 27.12.2004 год. по реда на чл. 129 ал. І ТЗ той е прехвърлил всичките притежавани от него 43 дружествени дяла. По иска, предявен с правно основание чл. 125 ал. ІІІ ТЗ, САС е изложил съображения за неговата неоснователност, като е приел, че правното положение на напусналия съдружник с предизвестие и на този който е продал дяловете си са различни, като в последния случай ищецът е получил цената на дяловете си от приобретателите, която цена е била предмет на свободно договаряне, и не е свързана с изискването за определянето й на база имуществото на дружеството, или по баланса му. Въззивният съд счита, че като е прехвърлил дружествените си дялове, ищецът е прехвърлил съвкупността от правата и задълженията които ги формират, в това число и всичките си имуществени права.
Горните съображения са мотивирали въззивният съд да приеме иска по чл. 125 ал. ІІІ ТЗ и иска по чл. 86, ал. І ЗЗД за неоснователни и затова е потвърдил решението на СГС, с което те са били отхвърлени изцяло.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че прехвърлянето на дяловете преди да е налице изтекло дадено от съдружника предизвестие, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С представените копия от решения на ВС и ВКС са разрешени въпроси относно прекратяване на членствено правоотношение на съдружник; за създаване, реорганизиране и прекратяване дейността на общински предприятия; за прехвърляне на дялове; за преобразуване на общинско предприятие в ЕООД; за изключване на виновен съдружник; за изключване на съдружник поради невнасяне в срок на дял; за оповестителното значение на подлежащите на вписване промени; за прехвърляне на дялове по чл. 129 ТЗ; за предявяване на искове по чл. 74 ТЗ; за диспозитивността на чл. 125 ал. ІІ ТЗ относно срока за предизвестие.
Една част от решенията – тези постановени по гр. д. № 1374/95 год. на ВС, V гр. о., по фирм. д. № 36/96 год. на ВС V гр. о., по гр. д. № 271/97 год. на ВКС V гр. о., по гр. д. № 1029/94 год. на ВС V гр. о., с които се разрешават въпроси свързани с прекратяване на членствено правоотношеине на съдружника с предизвестие, относно прехвърлянето на дяловете по чл. 129 ТЗ, и за срока за писменото предизвестие по чл. 125 ал. ІІ ТЗ, макар и относими към спора, предмет на разглеждане от въззивния съд, не налагат извод, че решението на САС им противоречи, и не могат да обосноват извод за приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, тъй като както въззивното решение, така и посочените решения са постановени след установена по всеки отделен случай конкретна фактическа обстановка съобразно доказателствата по делото.
Що се отнася до останалите решения на ВС и ВКС представени от касатора, те са неотносими към въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, тъй като с тях се разрешават въпроси различни от този разрешен с въззивното решение.
Не е налице основание и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16/08.02.2008 год. постановено по т. дело № 2025/2007 год. на Софийския апелативен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :