5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3008/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. Л. Д. и В. Х. Х., подадена чрез адв. И. В., против определение № 1478/09.05.2018 г. по възз.гр.д. № 3066/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата им с вх. № 6521/10.04.2018 г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. С оглед уважения размер на исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление, за което В. Х. Х. и Г. Л. Д. са оправдани с влязла в сила присъда, се иска присъждане разноски пред въззвивна инстанция на първия от двамата в общ размер от 418, 80 лв., а на втория – 453, 50 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по частната жалба – Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частните жалби съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни с правен интерес да обжалват съдебния акт, против определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от В. Х. Х. и Г. Л. Д. против Прокуратурата на Република България активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на незаконно обвинение в престъпление, повдигнато и поддържано от ответника, за което са оправдани с влязла в сила присъда.
В. Х. Х. е поискал Прокуратурата да бъде осъдена да му заплати следните суми: 30 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 2968, 09 лв. – имуществени вреди, представляващи 2 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело и 568,09 лв. – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 1 000 лв., внесена като парична гаранция във връзка с наказателното дело.
Г. Л. Д. е поискал Прокуратурата да бъде осъдена да му заплати следните суми: 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 3585, 89 лв. – имуществени вреди, представляващи 2 400 лв.разноски за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело и 1185,89 лв. – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 1 000 лв., внесена като парична гаранция във връзка с наказателното дело.
С първоинстационното решение № 9449/21.12.2016 г. по гр.д. № 15471/2015 г. по описа на Софийски градски съд Прокуратурата е осъдена да заплати на В. Х. Х. сумата 10 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2015 г. до окончателното ? изплащане, както и сумата от 2 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди,а в останалата част исковете му са отхвърлени. Прокуратурата е осъдена да заплати на Г. Л. Д. сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2015 г. до окончателното ? изплащане, както и сумата от 2 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди,а в останалата част исковете му са отхвърлени.
Софийски апелативен съд е сезиран с въззивни жалби от ищците и ответника в първоинстанционното производство. С въззивната жалба на В. Х. Х. и Г. Л. Д. се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковете им са отхвърлени, а с въззивната жалба на Прокуратурата се обжалва решението в частта, с която исковете за неимуществени вреди са уважени над сумата от 5 000 лв. до сумата от 10 000 лв. Следователно предмет на въззивно обжалване са исковете за обезщетение на имуществени вреди в частта, с която не са уважени и исковете за присъждане на неимуществени вреди в частта от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
С решение № 671/20.03.2018 г. по възз.гр.д. № 3066/2017 г. по описа Софийски апелативен съд първоинстанционното решение в частта по отношение на обезщетенията за неимуществени вреди е потвърдено, а в частта за обезщетенията за имуществени вреди е отменено, като са присъдени съответно още 568,09 лв. на В. Х. Х. и още 1 185,89 лв. на Г. Л. Д.. Въззивната жалба на Прокуратурата е счетена за изцяло неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК Софийски апелативен съд е присъдил на В. Х. Х. сумата от 53,17 лв. съдебни разноски, а на Г. Л. Х. сумата от 107, 75 лв. съдебни разноски.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК В. Х. Х. и Г. Л. Д. са подали молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските и допълване на присъдените им разноски, съобразно уважената част от исковете.
С атакуваното в настоящото производство определение № 1478/09.05.2018 г. по възз.гр.д. № 3066/2017 г. Софийски апелативен съд е приел, че подадената молба с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователна и я е оставил без уважение.
Атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а молбата на В. Х. Х. и Г. Л. Д. следва да бъде уважена.
Съгласно гореизложените факти въззивният съд е сезиран с жалби от всички страни в производството. Жалбата на Прокуратурата е приета за неоснователна, поради което дължимите разноски на В. Х. Х. и Г. Л. Д. следва да се определят съразмерно с уважената част на исковете, както следва: за първия – 5 568, 09 лв., а за втория – 6 185, 89 лв. Това е така, тъй като въззивници в производството са и Прокуратурата, която обжалва осъдителното решение в частта над 5 000 лв. до 10 000 лв., и незаконно обвинените, които обжалват отхвърлителното решение над 10 000 лв. до 30 000 лв. и отхвърлителното решение по отношение на имуществените вреди съответно са сумите 568, 09 лв. и 1 185, 89 лв.
Жалбата на Прокуратурата за сумата 5 000 лв. /над необжалвания от въззивника размер от 5 000 лв. до уважения 10 000 лв./ по отношение на В. Х. Х. е приета за неоснователна,а същевременно жалбата на В. Х. Х. за сумата от 568,09 лв. е приета за основателна,поради което му се дължат разноски спрямо уважения размер на претенциите му от 5 568,09 лв. от общо претендирания размер на претенциите 25 568, 09 лв. Видно от приложения списък В. Х. Х. претендира общо 1925 лв. съдебни разноски,но с оглед разпоредбите на чл. 78 ГПК му се дължат 419, 21 лв. В настоящата частна жалба се иска присъждане на 418, 80 лв. или допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските с още 365, 63 лв. С оглед диспозитивното начало искането следва да бъде уважено в посочения размер.
Жалбата на Прокуратурата за сумата 5 000 лв. /над необжалвания от въззивника размер от 5 000 лв. до уважения 10 000 лв./ по отношение на Г. Л. Д. е приета за неоснователна, а същевременно жалбата на Г. Л. Д. за сумата от 1185,89 лв. е приета за основателна,поради което му се дължат разноски спрямо уважения размер от 6 185,89 лв. от общо претендирания размер на претенциите 26 185, 89 лв. Видно от приложения списък Г. Л. Д. претендира общо 1925 лв. съдебни разноски,но с оглед разпоредбите на чл. 78 ГПК му се дължат 454, 74 лв. В настоящата частна жалба се иска присъждане на общо 453, 50 лв. или допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските с още 345, 75 лв. С оглед диспозитивното начало искането следва да бъде уважено в посочения размер.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1478/09.05.2018 г. по възз.гр.д № 3066/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ДОПЪЛВА решение № 671/20.03.2018 г. по възз.гр.д. № 3066/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. Х. Х. , ЕГН [ЕГН] сумата от още 365, 63 лв. и на Г. Л. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от още 345, 75 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: