2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 23.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 686 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. Т. и М. И. Т. срещу определение № 2990 от 28.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3344 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено определение № 12881 от 23.06.2015 г. по гр.д. № 924 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 5 състав, за прекратяване на производството по делото.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, тъй като не е налице сила на пресъдено нещо на влязлото в сила предишно решение между страните поради различното основание и предмет на исковете. Молят настоящата инстанция да го допусне до касационно обжалване по поставения от тях въпрос, след което да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Ответницата по жалбата Е. В. Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частните жалбоподатели са предявили по гр.д. № 4457/2009 г. на СГС, Първо Г.О., 5 състав, срещу Е. Н. и Е. Нанова установителен иск за собственост върху една трета идеална част от УПИ № Х.-299 в кв.11 по плана на [населено място], в.з. „Б.“, заедно с построената върху имота вилна сграда, позовавайки се на саморъчно завещание от 24.08.2002 г. на З. Г. Н. в тяхна полза. Според тях в исковата молба е бил формулиран и друг евентуален установителен иск, който е бил разделен от първоначалния и по него е било образувано отделно производство. Първоначално предявеният иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение, а производството по евентуално предявения иск е било прекратено заради наличие на сила на пресъдено нещо. Жалбоподателите оспорват, че със съдебното решение се е формирала сила на пресъдено нещо, понеже евентуално предявеният иск е с различно основание и предмет. Основанието на първия иск за придобиване на 1/3 идеална част от техния праводател З. Н. е било давностно владение, а по евентуално предявения-нейния принос в строежа на вилата, който е осъществен по време на брака и с Х. Н. Н.. Разликата в исканията е, че с първоначалния иск се претендира собственост върху една трета идеална част от мястото и вилата, а с евентуално предявения-върху една шеста идеална част само от вилата. Затова въпросът, по който частните жалбоподатели желаят да се допусне касационно обжалване, е дали може при различни основания и искания да се прекрати производството по евентуално предявения иск поради наличие на сила на пресъдено нещо. Така формулираният въпрос не съответства на установените по делото обстоятелства относно основанието и предмета на предявените от частните жалбоподатели искове. Първоначалното искане за установяване на собствеността върху една трета идеална част от мястото и вилата включва в себе си искането по евентуално предявения иск за по-малка идеална част само върху сградата. Основанието на двата иска е едно и също-придобиването на правото на собственост посредством завещанието на З. Н. от 24.08.2002 г. За да установят, че праводателят З. Н. е била собственик на завещаната идеална част, частните жалбоподатели е следвало да проведат пълно доказване на нейните основания за придобиване на собствеността. Тези основания са юридическите факти, от които праводателят е почерпил правото си, но не са основанието на иска на частните жалбоподатели, което си остава завещанието. Следователно придобиването на идеалната част от З. Н. е факт, подлежащ на доказване, а не основание на предявените от касаторите искове. В хода на първоначално заведеното дело те са се позовали и на този способ за придобиване, а Върховният касационен съд се е произнесъл и по това тяхно твърдение. В определението, с което не е допуснато касационно обжалване на решението, съставът е приел, че З. Н. не е могла да стане собственик на идеална част от имота по силата на съпружеския принос. Затова въпросът на частните жалбоподатели съдържа в себе си невярното твърдение, че се касае за предявен друг иск, който не е преклудиран от силата на пресъдено нещо, поради което отговорът на този въпрос не може да промени изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора частните жалбоподатели дължат на Е. Н. 250 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2990 от 28.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3344 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА В. К. Т.-[ЕГН], и М. И. Т.-[ЕГН], да заплатят на Е. В. Н.-ЕГН: [ЕГН], сумата 250/двеста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: