О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
С., 24.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.850 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №196 от 09.02.11г. по гр.д.№2800/10г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №1774 от 04.06.10г. по гр.д.№2607/08г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. К. А., Г. К. Х., Е. Д. В. и М. Д. А. срещу П. Ю. Б., В. П. А.-Б. и Ю. Д. Б. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху 55/654 ид.части от дворно място, находящо се в [населено място], УПИ ІХ-1008, кв.112, ведно с построената в северната му част масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м. Решението е постановено при участие на третите лица помагачи на страната на ответниците З. Г. О. и Г. Д. Х..
Въззивният съд е приел, че от наследодателката на ищците В. З. са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС втори и трети етаж от масивна вилна сграда, построена в процесното дворно място, ведно с припадащата се идеална част от мястото. Освободен от отчуждаване е останал първият етаж от вилата. По делото няма данни кога е построена процесната едноетажна сграда в същото дворно място, но тя не е била предмет на отчуждаване. В края на 60-те години на 20-ти век в нея е заживяла под наем Н. Х.. През 1973г. е била извършена съдебна делба между наследниците на В. З., като в дял на дъщеря и В. Х. е поставена процесната едноетажна жилищна сграда, а другият съделител е получил партерния и избения етаж от триетажната вилна сграда. Макар това да не е отбелязано в решението, към всеки дял се придават и съответните идеални части от дворното място, което има статут на обща част при етажна собственост. С нот.акт №44 от 17.06.76г., т.6, н.д.№2703/76г. на нотариус при РС Пловдив, В. Х. е продала на Н. Х. процесната едноетажна жилищна сграда, заедно с припадащите и се 55/654 ид.части от дворното място. Продажбата е извършена във връзка с решение №46 по протокол №4 от 09.04.76г. на ГОНС Х.. С последващ нот.акт №198 от 30.07.08г. наследниците на Н. Х. – З. Г. О. и Г. Д. Х. са продали сградата и идеалните части от дворното място на ответника П. Ю. Б., като са учредили право на пожизнено безвъзмездно ползване и на В. П. А.-Б..
При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск за собственост е неоснователен. Първият ответник се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на двете прехвърлителни сделки. Като наследници на В. З., ищците нямат права върху този имот. Прието е, че съдебното решение по гр.д.№7338/85г. на Пловдивския районен съд не обвързва ответниците, които не са били страна по това дело, а мотивите му не са задължителни за настоящия съд.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поради което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. От наследодателката В. З. е било отчуждено цялото дворно място, а не само припадащите се към втория и третия етаж на вилната сграда идеални части от това място. При това положение разпоредбата на чл.38 от ЗС не намирала приложение, мястото не било обща част, а по силата на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ то било възстановено на наследниците на В. З. заедно с останалите обекти, които са били отчуждени – втория и третия етаж от триетажната вилна сграда. Що се отнася до едноетажната сграда – тя не е съществувала към момента на отчуждаването, построена е по-късно и по приращение е станала държавна собственост, следователно не е могла да бъде придобита от ответника П. Б. по силата на извършената в негова полза продажба.
Жалбоподателите поддържат, че по въпроса следва ли при данните по настоящото дело дворното място да се третира като обща част на етажна собственост и за него да се прилага чл.38, ал.1 от ЗС, обжалваното решение противоречи на решение №498 от 15.02.68г. по гр.д.№2391/67г. на на първо гр.отд. на ВС.
Поддържа се и твърдение за противоречие на обжалваното решение с решение №2399 от 09.10.56г. по гр.д.№4670/56г. на четвърто гр.отд. на ВС и решение №361/22.03.06г. по гр.д.№3199/04г. на четвърто гр.отд. на ВКС по следния въпрос: при отчуждаване на част от жилищна сграда /конкретно упомената в отчуждителния акт/ и на цялото дворно място /също конкретно упоменато в отчуждителния акт/ и при положение, че впоследствие върху това дворно място се построи нова сграда от трето лице, а не от собственика на двора – в случая държавата, то чия собственост ще е тази нова постройка.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но без никаква обосновка.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Първият от поставените въпроси съдържа в себе си и оплакването на жалбоподателите за неправилно възприета от въззивния съд фактическа обстановка по делото. Това не е абстрактен правен въпрос, по който може да има противоречива съдебна практика, а е въпрос, насочващ към нова оценка на доказателствата по конкретното дело и въз основа на нея да се прецени дали намира приложение чл.38 от ЗС. По такъв въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд е приложил чл.38, ал.1 от ЗС, приемайки, че от наследодателката на ищците са отчуждени етажи от сграда и съответните ид.части от дворното място, но не и цялото дворно място. Затова е третирал мястото като обща част. Липсва противоречие между този правен извод и посоченото от жалбоподателите решение №498 от 15.02.68г. по гр.д.№2391/67г. на на първо гр.отд. на ВС, в което дворното място също се третира като обща част, при наличие на хоризонтална етажна собственост.
Вторият въпрос не е бил включен в предмета на делото и по него въззивният съд не е давал отговор. Затова не може да се поддържа, че постановеното от него решение противоречи на практиката на ВС и ВКС по този въпрос. Във въззивната жалба е било изразено становището на жалбоподателите, че процесната едноетажна сграда също е била предмет на отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС. Те не са въвели процесуално становището си, че тя е построена от трето лице след отчуждаването на дворното място, а и по делото няма такива данни. След преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че тази сграда не е била предмет на одържавяване и затова е могла да бъде предмет както на делбата от 1973г., така и на последващите прехвърлителни сделки, от които черпят права ответниците. Това е решаващият правен извод и той не противоречи на посочените от жалбоподателя решения. Освен това – в решение №361/22.03.06г. по гр.д.№3199/04г. на четвърто гр.отд. на ВКС се набляга на изискването за незаконност на строителството на сградата, построена върху одържавена земя, за да бъде тя възприета като подобрение и реституирана със земята по реда на ЗВСОНИ. По настоящото дело нито е въвеждан такъв довод, нито пък има данни дали процесната сграда е законно построена или не. Затова не може да се говори за противоречие между двете решения. Що се отнася до решение №2399 от 09.10.56г. по гр.д.№4670/56г. на четвърто гр.отд. на ВС – то изобщо не разглежда поставения въпрос и не може да служи като пример за противоречива практика по него.
Не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Жалбоподателите не са обосновали това основание, в съответствие с посоченото в т.4 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. Не е формулиран правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и по който произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Общите оплаквания за неправилност на въззивното решение не се покриват с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, както това е посочено и в т.4 на посоченото тълкувателно решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №196 от 09.02.11г. по гр.д.№2800/10г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: