О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№70
София, 24.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 2 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на С. Р. И. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение от 4.08.2004 г. по гр.д. № 709/2002 г. на Окръжен съд-Пловдив по повод подадена молба за отмяна на същото решение, както и образувано изпълнително производство за присъдена държавна такса по реда на ДОПК.
С разпореждане от 2.02.2011 г. на С. И. е указано да представи доказателства за внесено обезпечение в размер на 12106.58 лв., съставляващи размера на задължението й, като наследник на длъжника Р. Д. И. по образуваното изпълнително производство. Разпореждането е постановено по повод искане за освобождаване от внасянето на обезпечение или за намаляване на неговия размер.
На 21.02.2011 г. е постъпило искане от С. И., в което отново се поддържа молба да бъде определена друга сума на обезпечението на основание чл.282, ал.3 ГПК, тъй като С. И. понастоящем е в отпуск по бременност и разждане, поради което не получава трудово възнаграждение, а доходите й са само от обезщетение за реализиране на осигурителния риск по чл.48а КСО и от месечен наем в размер на 200 лв., поради което не може да внесе определеното от ВКС обезпечение. В случаите на спиране на изпълнение на съдебно решение при условията на чл.282 ГПК или чл.309 ГПК размера на обезпечението, като предпоставка за постановяване на спирането, е определен в закона, като съдът е компетентен да определи този размер само когато липсва законово определен размер – чл.282, ал.3 ГПК. Искането е за спиране изпълнението на изпълнение за присъдено парично задължение и размера на обезпечението е законово определен в чл.282, ал.2, т.1 ГПК и извън компетентността на съда е да определя друг размер.
От изявленията в искането от 21.02.2011 г. е видно, че С. Р. И. няма да внесе дължимото обезпечение от 12106.58 лв., поради което следва да се отхвърли искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение.
Съобразно изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Р. И. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение от 4.08.2004 г. по гр.д. № 709/2002 г. на Окръжен съд-Пловдив по повод подадена молба за отмяна на същото решение, както и образувано изпълнително производство за присъдена държавна такса по реда на ДОПК.
Връща делото на Окръжен съд-Пловдив за администриране на подадената молба за отмяна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: