О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
[населено място], 27.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1480 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 91 от 19.07.2010г. на Я. окръжен съд постановено по гр.д. № 224/2010г., с което е отменено решение № 192 от 12.04.2010г. по гр.д. №2318/2009г. на Я. районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на В. Х. В. и Р. Х. Н., че И. В. Д. е собственик на ? ид.ч. от дворно място в[населено място], общ. С., на [улица], цялото с площ 1220 кв.м., съставляващо ПИ № 138, за който е отреден УПИ ІХ-138 по плана на селото, заедно с изградената в имота паянтова жилищна сграда с площ 50 кв.м. и подобрения.
Жалбоподателят В. Х. В. намира решението за недопустимо и постановено в противоречие с практиката на Върховния съд. Недопустимостта обосновава с липсата на интерес от водене на установителен иск съгласно разрешението, дадено в ТРОСГК № 178/1986г. и в Решение № 1019 от 10.05.1996г. по гр.д. № 519/1995г. на ІVг.о. на ВС. На следващо място в изложението си по чл. 284, ал.2,т.1 ГПК изтъква, че решението е постановено в противоречие със закона поради неправилно преценена фактическа обстановка, както и е допуснато процесуално нарушение, свързано с необсъждане на представения спогодителен протокол от 9.08.1967г.
Ответникът по жалбата И. В. Д. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Страните по делото са наследници по закон на В. Д. В., починал 1946г., който бил собственик на дворно място с паянтова жилищна сграда в[населено място], но не е притежавал нотариален акт. През 2008г. ответниците В. Х. В. и Р. Х. Н. са извършили помежду си доброволна делба на имота като той е поставен в дял на В. В. и същата година последният се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение, наследство и делба. Ищецът И. Д. твърди, че е посещавал имота и се е грижил за него, правил е ремонти и не е губил владението. Поради това е предявил установителен иск относно своя наследствен дял – ?. Съдът счел искът за допустим като е взел предвид от една страна изричното твърдение на ищеца, че не е губил фактическата власт върху имота /което се подкрепя и от събраните доказателства, че преди завеждане на делото е извършвал ремонт на покрива на къщата и имал ключ от имота/ и от друга страна, че издадения нотариален акт на името на ответника смущава правото на собственост на ищеца. Ответниците са противопоставили възражение за придобиване имота по давност от техния наследодател Х. В., брат на ищеца, като излагат, че още през 1967г. двамата братя се разбрали имота да остане за Х.. За да уважи иска съдът е счел за недоказано възражението на ответниците, въпреки упражняваната от ответника В. фактическа власт, тъй като не е установена промяна в поведението на наследодателя им Х., респ. на ответника В., в чиято полза е съставен нотариалния акт, за превръщане на държането на частта на ищеца във владение, респ. обективиране пред него на намерението за своене на имота. Относно спогодителния протокол съдът е изтъкнал, че ответниците не са представили оригиналът му, поради което следва да бъде изключен от доказателствата на основание чл. 183 ГПК.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на разрешаване на въпроса за допустимостта на иска в противоречие с практиката на ВКС като сочи ТРОСГК № 178/1986г. и Решение № 1019 от 10.05.1996г. по гр.д. № 519/95г. на ВС, ІV г.о. Посоченото ТРОСГК № 178/86г. е постановено при действието на чл. 52 ЗУС/отм./ и няма задължителен характер, а служи за ръководство на съдилищата. Съгласно разрешенията дадени в т.2 на ТРОСГКТК № 1/2009г. тези тълкувателни решения не са част практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и затова противоречието с тях попада под хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Тълкувателното решение сочи, че собственикът може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка и да иска отмяна на нотариалния акт при уважаване на иска. Прието е в мотивите, че с издаването на нотариалния акт на лице, което не е собственик, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. В обжалваното решение съдът е обосновал правния интерес именно по същия начин – издаването на нотариалния акт на ответника за целия имот смущава правото на собственост на ищеца върху неговата идеална част. Поради това не е налице противоречие със соченото тълкувателно решение.
Що се отнася до второто посочено решение – решение № 1019 от 10.05.1996г. по гр.д. № 519/95г. на ВС, ІV г.о., то прогласява правният интерес за абсолютна процесуална предпоставка за водене на установителен иск и приема за недопустим установителният иск когато ищецът разполага с осъдителен такъв. Тази практика следва да бъде споделена, но тя е неприложима за настоящия случай, в който се твърди, а и се установява от свидетелските показания, че фактическата власт на ищеца върху имота не е отнета, поради което за защита на правата му е достатъчен установителния иск.
Останалите изтъкнати в изложението основания са свързани с нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които съставляват касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, без да са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, решен от съда, наличието на който съставлява т.нар. общо основание за допускане на въззивно решение до касационен контрол. Липсата на такъв въпрос е достатъчна предпоставка за недопускане на касационно обжалване на решението. Извън обсъдения по-горе довод за недопустимост на решението, не са обосновани и допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 19.07.2010г. на Я. окръжен съд постановено по гр.д. № 224/2010г. по касационната жалба на В. Х. В. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: