О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 30.01.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Велислав Павков
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 44 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Г. и Н. И. Г.,двамата от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 07.11.2011г. по гр.д.№676/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на касаторите,че А. Т. А.,П. Д. А. и С. А. Т. са собственици на площ от 36.60 кв.м.,представляваща част от ПИ с идентификатор * по кад.карта и кад.регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София при посочени граници,която площ е оцветена в кафяв цвят и означена с номера от 1 до 4 на комбинирана скица към заключението на в.л. Д. Я., представляваща неразделна част от решението, К. М. Г. и Н. И. Г. са осъдени да предадат на А. Т. А.,П. Д. А. и С.А. Т. владението върху описаната площ и на основание чл.109 ЗС да премахнат изградените огради между [улица]и сграда с идентификатор *,както и успоредната на [улица]ограда между сграда с идентификатор * и сграда с идентификатор *,които огради се намират в описаната площ от 36кв.м.,както и на основание чл.59,ал.1 ЗЗД да заплатят сумата 1620лв.,представляваща обезщетение за ползването на описаната площ за периода от 31.12.2005г. до 31.12.2010г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск /наведени са доводи,че предявеният иск е за установяване на грешка в кадастралната карта/,произнесъл се е и по въпроса дали учреденото с нотариална заверка на подписа съгласие за преминаване и запазване на съществуваща тераса създава правоотношение, даващо такова право,който въпрос според касаторите е решаван противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че А. Т. А. и П. Д. А. са закупили от К. В. К. с н.а. №*, том *,н.д.№*/1997г. имот пл.№* в кв.* по плана на [населено място], като с н.а.№*,том *,н.д.№*/1997г. дарили на дъщеря си С. А. Т. 1/3 ид.част от имота. К. М. Г. и Н. И. Г. са придобили по договор за замяна /н.а.№*,том *, н.д.№*/1996г./ от Х. Г. К. ? ид.част от имот с пл.№* в кв.* по плана на [населено място] заедно с построената западна половина от жилищна сграда. Извършено е разпределение на ползването между съсобствениците на имот пл.№* като К. М. Г. и Н. И. Г. ще ползват източната част от имота откъм имоти №*, №* и №*,а за вход-съществуващия такъв през жилищната сграда.
С нотариална заверка на подписа от 22.12.1998г. А. Т. А. е изразил съгласието си К. М. Г. да запази терасата, пристроена към собствената му сграда в имот пл.№* като освен това му определя право на преминаване в южната част на имота в зоната на терасата с оглед нормалното ползване на имот пл.№* за евентуално бъдещо строителство. Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено,че винаги е имало свободно входно пространство между имота на А. Т. А.,П. Д. А. и С. А. Т. и съседния имот от дясната му страна,с което се е осигурявал достъп до имота на К. М. Г. и Н. И. Г.,откъдето се осъществява единственият възможен достъп до западната половина на жилищната сграда в имот пл.№*.
Прието е,че спорната площ от 36кв.м. принадлежи на А. Т. А.,П. Д. А. и С. А. Т.,тъй като попада в границите на придобития от тях през 1997г. имот пл.№*,които съвпадат с границите и площта на образувания през 1999г. парцел *,които обаче не са пренесени точно в одобрената през 2006г. кадастрална карта.
Възражението на К. М. Г. и Н. И. Г. за придобиване на процесната площ по давност е прието за неоснователно с оглед установената в чл.59 З./отм./ забрана за придобиване чрез правни сделки или по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели и по съображения,че процесната част не отговаря на изискванията за минимални размери на урегулирани поземлени имоти по смисъла на чл.200 ЗУТ.
Прието е,че декларацията от 22.12.1998г.,с която А. Т. А. е разрешил на К. М. Г. да преминава през процесното място,не учредява валидно сервитутно право. Изложени са съображения, че към релевантния момент /22.12.1998г./ законът не е допускал учредяване на право на преминаване през чужд имот чрез правна сделка / в ЗС и З. подобно право не е уредено/, поради което такова право може да се учреди само по административен ред /чл.208 ППЗТСУ/. Прието е,че между страните не е установено да е подписан писмен договор с нотариална заверка на подписите съгласно изискването на чл.192 ЗУТ,по който начин,а при липса на съгласие-по административен ред, страните следва да уредят отношенията си.
Прието е,че оградата успоредно на улицата към жилищната сграда на ищците и съседната жилищна сграда,както и оградата между [улица]и жилищната сграда на ищците,построени върху процесната площ, възпрепятстват достъпа на ищците до нея,а оттам и възможността им да упражняват правото на собственост в пълен обем и следва да бъдат премахнати от ответниците.
Искът за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на процесната площ е приет за основателен,тъй като по силата на предоставеното от А. Т. А. разрешение ответниците по иска са имали право да ползват процесната площ като проход към собствения им имот,но без да ограничават собственическите права на ищците.
Във връзка с наведените доводи за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса дали учреденото с нотариална заверка на подписите съгласие за преминаване и запазване на съществуваща тераса създава правоотношение,даващо такова право,касаторите представят решение №950/22.10.2008г. по гр.д.№2524/2007г. на ІІІ ГО на ВКС,което обаче разглежда хипотеза на учредяване на право на строеж по реда на чл.56,ал.3 З./отм./,а не на право на преминаване,с оглед на което изразеното от ВКС становище не може да намери приложение при разрешаването на поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос.
Представено е и решение от 29.11.2007г. по гр.д.№1127/2008г. на Окръжен съд-София,касаещо необходимостта от провеждане на пълно и главно доказване на юридическия факт,от който ищецът по предявен ревандикационен иск извежда твърдяното право на собственост, както и на факта,че вещта се намира във владение или държане на ответника и че последният я владее или държи без основание. Подобен въпрос обаче не е поставен и разрешен по различен начин в обжалваното решение. Напротив именно въз основа на същите принципи Хасковският окръжен съд е приел,че предявеният ревандикационен иск е основателен.
Представено е и решение №1196/26.V.1996г. по гр.д.№155/1966г. на І ГО на ВС,което обаче касае правата на суперфициарния собственик, каквато хипотеза в случая не е предмет на разглеждане /правото на суперфиция не е идентично с правото на преминаване и е изрично уредено в ЗС за разлика от правото на преминаване/.
В представеното решение №73/14.01.1974г. по гр.д.№1979/1973г. на І ГО на ВС е прието,че правото на преминаване през урегулирани парцели не е предвидено в закона и за това такова право не може да се придобие чрез сделка или по давност. Аналогично становище за възможността правото на преминаване през урегулиран парцел /урегулиран поземлен имот/ да бъде придобито по давност при действието на З./отм./ е изразено и в обжалваното решение. Въззивният съд се е съобразил с константната съдебна практика по поставения въпрос,изразена и в решение №1493/17.08.1999г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№228/1999г.,вкл. по отношение значението на преминаването през чужд урегулиран имот въз основа на постигната със собственика уговорка за това,представляващо търпимо действие,което обаче не дава основание за задържане на имота след покана да бъде преустановено.Не се установява този въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата,поради което следва да се приеме,че поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради твърдяното от тях произнасяне по непредявен иск-според настоящия състав не е налице необходимост от извършването на проверка за допустимостта на въззивното решение /изрично в исковата молба е посочено,че се иска предаване на владението на спорната част/,нито са посочени обстоятелства,които да обосноват наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.11.2011г. по гр.д.№676/2011г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: