ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
София, 31.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева ч.гр.дело № 633/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 392 от 19.08.2010 г. по ч.гр.д. № 412/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 371 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 315/2007 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Подадена е и частна жалба от Ф. С. С., действаща лично и като законен представител на малолетните й деца Е. К. С. и Е. К. С., и от А. М. С. и А. С. С. против определение № 476 от 05.10.2010 г. по в.гр.д. № 115/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е допълнено въззивното решение като Ф. С. С., А. М. С. и А. С. С. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 17 742 лв., представляваща разноски по водене на делото пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на иска.
[фирма] е изразил становище по частната касационна жалба на другата страна в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
По частната касационна жалба на [фирма]:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, попадащ в приложното поле на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК.
С последваща молба жалбоподателят е заявил, че оттегля частично частната жалба в частта относно държавната такса, поради което производството по частната касационна жалба в тази част следва да бъде прекратено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като по въпроса: кой е компетентният съд, който следва да се произнесе по дължимите разноски за всички инстанции при изменение на размера на осъдителната част на първоинстанционното решение от въззивния съд и при последващо изменение на въззивното решение в тази част от касационната инстанция, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са определение № 606/09.11.2009 г. по ч.т.д. № 465/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 21/11.03.2010 г. по т.д. № 401/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., и определение № 89/03.06.2010 г. по гр.д. № 3456/2008 г. на ВКС, II г.о. Жалбоподателят поддържа, че е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, във връзка с което поставя въпроса относно приложимия процесуален закон-чл. 192 ал. 4 ГПК /отм./ или чл. 248 ГПК /обн. ДВ бр. 59/2007 г./ при искане за допълване на решение в частта за разноските, когато то е постановено по реда на ГПК /отм./, а окончателното решение на ВКС е по реда на новия ГПК.
За да постанови обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че молбата за изменение на решението на първата инстанция в частта за разноските е недопустима, тъй като решението е коригирано от по-горестоящите инстанции, от чиято компетентност е да съобразят размера на разноските с присъдените по чл. 200 КТ суми, окончателното решение по същество на спора е на ВКС, който е компетентен да се произнесе по размера на дължимите разноски за всички инстанции и до който се отправя молба за допълване на решението му, а в случая по такава молба касационната инстанция вече се е произнесла.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Няма противоречие със сочените определение и решение на ВКС, ТК, I т.о., тъй като те се отнасят до случаи, в които касационната инстанция не се е произнесла по съществото на спора и не е постановила друг резултат по него. Определението на ВКС, II г.о., не касае въпроса за разноските за първата инстанция. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поставеният въпрос за приложимия закон е във връзка със сроковете по чл. 192 ал. 4 от отменения ГПК и чл. 248 ал. 1 от новия ГПК с оглед извода на първоинстанционния съд за просрочие на молбата. Този въпрос не е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на искането. Възивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, но по други съображения. Освен това в изложението на жалбоподателя липсва обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното от [фирма] определение.
По частната жалба на Ф. С. С., действаща лично и като законен представител на малолетните й деца Е. К. С. и Е. К. С., и от А. М. С. и А. С. С.:
Частната жалба на Ф. С. С., в качеството й на законен представител на малолетните й деца Е. К. С. и Е. К. С., е процесуално недопустима поради липса на правен интерес, тъй като с обжалваното определение те не са осъдени за разноски. Затова тази жалба следва да се остави без разглеждане.
Частната жалба на Ф. С. С. лично и на А. М. С. и А. С. С. е процесуално допустима. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл. 274 ал. 2 изр.първо ГПК, поради което разглеждането й в настоящото производство не е обусловено от наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, приложими в хипотезите на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. По начало ВКС присъжда разноски и за въззивното производство, когато променя крайния резултат по съществото на спора. Но в случая ВКС е присъдил само разноските за касационното производство и е посочил, че въззивният съд е компетентен да се произнесе за тези във въззивното производство, което е съобразено от Варненския апелативен съд с обжалваното определение.
Не се налага произнасяне по искането на жалбоподателите за спиране на изпълнението на обжалваното определение с оглед постановения резултат по частната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частната касационна жалба на [фирма] против определение № 392 от 19.08.2010 г. по ч.гр.д. № 412/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 371 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 315/2007 г. на Шуменския окръжен съд в частта по искането за изменение на решението в частта за държавната такса, поради оттеглянето й в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 392 от 19.08.2010 г. по ч.гр.д. № 412/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 371 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 315/2007 г. на Шуменския окръжен съд в частта по искането за изменение на решението в частта за разноските на ответника по исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ф. С. С., в качеството й на законен представител на малолетните й деца Е. К. С. и Е. К. С., против определение № 476 от 05.10.2010 г. по в.гр.д. № 115/2008 г. на Варненския апелативен съд
ПОТВЪРЖДАВА определение № 476 от 05.10.2010 г. по в.гр.д. № 115/2008 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: