О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.70
София 28.01.2010 г..
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя / съдия / Лидия Иванова
ч.т. дело № 885/2009 година
Производството е по чл. 274 ал.2 и ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по подадени от „Ц” АД, гр. С., частна касационна жалба срещу определение № 459 от 07.10.2009 г. и частна жалба срещу допълнително определение от 05.11.2009 г., постановени от Окръжен съд – Велико Т. по в.ч.гр.д. № 896/2009 г., с които след отмяна на разпореждане № 2* от 21.07.2009 г. по ч.гр.д. № 2468/2009 г. на Районен съд – В. Т. , е отхвърлено заявление на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу „М” ООД, гр. В. Т. за сумата 143 731.00 лв., от които 140 000.00 лв. просрочена главница по договор за предоставяне на комбиниран кредит-овърдрафт № 80700РО-АА-0964/08.11.2007 г. и 3 732.00 лв. просрочена лихва от 30.01.2009 г., лихва върху главницата от 17.07.2009 г. до окончателното й плащане и сумата 2 874.62 лв. разноски; обезсилени са издадените заповед № 2018/21.07.2009 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 2225/21.07.2009 г. и е спряно изпълнението на разпореждане от 21.07.2009 г. по ч.гр.д. № 2468/2009 г.на Районен съд – В. Т. и на издадените въз основа на него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В частните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на определенията. Твърди се, че в резултат на неправилно тълкуване на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, съдът е направил незаконосъобразен извод за липса на доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а от друга страна се е позовал на неприложимата в хипотезата на чл.417 т.2 ГПК разпоредба на чл.418, ал.3 ГПК. Правят се доводи и за допуснати нарушения на чл.418, ал.1 и 2 ГПК относно предпоставките за незабавно изпълнение, както и несъобразяване на чл.53 от договора, съгласно който кредитополучателят се съгласява, че извлеченията от разплащателната му сметка и вписванията в счетоводните книги на банката са достатъчно доказателство за размера на задълженията му и въз основа на тях банката има право да се снабди с изпълнителен лист.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на следните значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: обхвата на проверката за редовност на представения документ по чл.417 т.2 ГПК и приложимостта на чл.418, ал.2 и 3 ГПК по отношение на извлечение от счетоводни документи, с които се установяват вземания на банките в заповедното производство и тълкуването на чл.60, ал.2 ЗКИ относно основанията за пристъпване към издаването на заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът се позовава на О. на ВКС, І т.о. по ч.т.д. № 603/2008 г. ; Определение на ОС-В. Търново по в.ч.гр.д. № 1120/2008 г. и О. на СГС по гр.д. № 91/2009 г.
Ответникът по частните жалби – „М” ООД, гр. В. Т. , счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Доводи в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частните жалби са подадени от надлежна страна, срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 и ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да постанови обжалваното основно определение, въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК основание за паричното задължение на дружеството – длъжник/ т.9 от заявлението/ и документите, на които се позовава кредитора в т.12. По съществото на делото, решаващият състав на Окръжен съд – В. Т. е изразил становище за приложимост на разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК и тълкувайки чл.60, ал.2 ЗКИ, както и конкретните договорни клаузи, е счел, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита следва да се удостовери със съответния документ. Непредставянето на доказателства за достигнало до длъжника волеизявление на кредитора за упражнено право да направи кредитът предсрочно изискуем, е обусловило извод за недоказана изискуемост на задължението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Независимо от наличието на общото основание за допускане касационно разглеждане на делото по чл.280, ал.1 ГПК поради решаване на формулираните от касатора и значими за изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, в случая не са доказани предвидените в т.2 и т.3 допълнителни критерии, обуславящи приложното поле на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо материалноправният и/или процесуалноправният въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата – наред с обжалваното определение, да е налице поне един влязъл в сила съдебен акт, в който същите въпроси да са разрешени по различен начин. В представените от касатора влезли в сила определения на ВКС, Търговска колегия и на Окръжен съд – В. Т. , въпросът за упражняване правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и за доказване на това действие на банката в заповедното производство, съответства на изводите на въззивния съд в обжалваното основно определение. Дори и да се счете, че има известно различие при тълкуване от съдилищата на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ, то следва да се приеме за отстранено, предвид произнасянето на Върховния касационен съд, Търговска колегия по множество аналогични спорове: Определение № 638/16.11.2009 г. по ч.т.д. № 655/2009 г., Определение № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д. № 464/2009 г., Определение № 701/20.11.2009 г. по ч.т.д. № 727/2009 г. , Определение № 706/20.11.2009 г. по ч.т.д. № 525/2009 г. и др. Определението на Софийски градски съд по гр.д. № 91/2009 г. не следва да се преценява, доколкото липсват данни то да е влязло в сила.
Не могат да се приемат за основателни доводите на касатора за наличие на допълнителния критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в случая не е налице противоречива съдебна практика, нито необходимост от тълкуване на цитираните по-горе материалноправна и процесуалноправни норми поради неяснота или непълнота на закона.
Подадената частна жалба срещу определението за спиране изпълнението на обжалваното разпореждане на първостепенния съд е неоснователна. При постановяването му решаващият състав на Окръжен съд – В. Т. е взел предвид представената с въззивната жалба покана за доброволно изпълнение, от която се установява, че е образувано изпълнително дело и съответно са предприети принудителни действия по опис на движими вещи на търговското дружество – ответник. Определението е постановено по реда на чл.277 ГПК, а не на специалните основания за спиране по чл.420 ГПК, като е съобразена процесуалната възможност за инстанционен контрол на въззивното определение по чл.419 ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 459 от 07.10.2009 г., постановено от Окръжен съд – Велико Т. по в.ч.гр.д. № 896/2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд – Велико Т. , постановено на 05.11.2009 г. по в.ч.гр.д. № 896/2009 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: