3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
Гр.София, 26.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 44 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д.,[населено място] срещу разпореждане от 16.03.2010г., постановено по гр.д.№ 3502/2007г., с което Софийският градски съд е върнал като просрочена касационна й жалба против решението от 25.09.2009г. по същото дело. Частната жалбоподателка, чрез пълномощника си адв.К., твърди, че съобщението за решението на въззивния съд не й е редовно връчено, тъй като тя не била в състояние да съзнава свойството и значението на постъпките си.
Ответникът Н. Й. В.,[населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че препис от въззивното решение е връчен лично на Р. Д. на 12.01.2010г., поради което депозираната на 20.02.2010г. касационна жалба е просрочена съгласно чл.283 ГПК.
В частната жалба се оспорва редовността на връчване на съобщението от 12.01.2010г., като неподписано от адресата, не бил приложен препис от решението и получателката била на лечение в психиатрична клиника. Допълнително е посочено, че с молба от 14.06.09г. пълномощникът на частната жалбоподателка адв. И. е уведомила съда, че Д. не може да ръководи постъпките си, поради което производството по делото следвало да бъде спряно на основание чл.182, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ и да се назначи представител по чл.16, ал.1 ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС констатира следното:
В производството пред СГС Р. Д. е представлявана от адв. И.. С молба от 16.04.2009г. същата е уведомила съда, че има информация за настаняване на доверителката й в психиатрична болница и е поискала издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с данни за психичното й състояние, за продължителността на лечението и евентуалната необходимост от поставянето й под запрещение и назначаването на настойник. Съдебното удостоверение е издадено, но адв. И. не е уведомила съда за здравословното състояние на Д., независимо, че се е явила в откритото съдебно заседание на 02.07.2009г.
Софийският градски съд е връчил препис от постановеното решение на адв.И. на 23.11.2009г. На 22.12.2009г. Р. Д. е депозирала молба, в която заявява, че не желае адв. И. да я представлява, желае неин представител да бъде адв. К. /не е представено пълномощно/, както и тя лично да бъде уведомявана за хода на делото. Съдът е разпоредил препис от решението да бъде връчен лично на страната и такъв е получен на 12.01.2010г. Съобщението е оформено редовно с подписа на адресата и отбелязването “лично” и с подписа и имената на връчителя.
Пълномощното на адв.К. от 15.04.2010г. и епикриза и експертни решения са представени с частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационното жалба.
При тези данни, съставът на ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. В хипотезата на чл.182, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ съдът спира делото, когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните, но за да може да приложи това привило е необходимо да бъде уведомен за здравословното състояние на страната. В случая, информацията от адв. И. в молбата от 16.04.2009г. е недостатъчна. Направено е изявление от пълномощника, както и е оказано съдействие от съда чрез издаването на съдебно удостоверение, но впоследствие пълномощникът се е явил в съдебно заседание и е представлявал страната, без да уведоми съда за евентуално съществуване на предпоставките по чл.182, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. В този смисъл, връчването на препис от решението на адв. И. на 23.11.2009г.е редовно съгласно чл.47 ГПК /отм./. Независимо от това, преди изтичане на срока за касационно обжалване и с оглед на направеното оттегляне на пълномощията на адв.И. с молбата от 22.12.2009г., Софийският градски съд отново е изпратил съобщение и препис от решението на страната, както и е изчислил срока по чл.283 ГПК предвид на втората призовка, връчена лично на Д..
По тези съображения съставът на ВКС приема, че за въззивния съд не е съществувало задължение да постанови спиране на производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. Спазени са процесуалните норми за връчване на съобщения и съдебни книжа, както и правилно е постановено връщането на касационната жалба предвид просрочието й по чл.283 ГПК. Оспорването на редовността на връчването на съобщението лично на страната не следва да се зачита с оглед на надлежното уведомяване на пълномощника й, преди оттегляне на пълномощията по чл.23 ГПК /отм./. Молбата от 22.12.2009г., в която е посочено, че желае неин пълномощник да бъде адв.К., няма характер на молба за ползване на правна помощ, поради което и течението на срока за обжалване не следва да се счита за спряно съгласно чл.259, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.03.2010г., постановено по гр.д.№ 3502/2007г., с което Софийският градски съд е върнал касационната жалба на Р. Д. Д.,[населено място] срещу решението от 25.09.2009г. по същото дело като просрочена.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.