О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 23.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 21.10.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3776/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от В. Ц. Д. от гр. Л. против решение №100/22.05.2008г. на Ловешки окръжен съд,постановено по гр.д. №100/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че с въззивното решение,съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
В писмения си отговор,ответника ПГСєє гр. Л.,във връзка с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на касатора ,посочва,че последното не съдържа аргументация за наличие на посочените основания по член 280 ал.1 т. 1 и т.3.
В писменото си изложение,по отношение наличието на предвиденото в хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът прилага решения на ВКС,постановени по цитираните спорове,които обаче не са идентични и не се отнасят до разгледания от съда правен спор с постановеното въззивно решение. С последното, съдът е отменил частично решението на първоинстанционния съд,като е отхвърлил като погасен по давност предявения от В. Ц. Д. против ПГСєє гр. Л.,иск с правно основание член 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на Заповед №5/109.1996г. на директора на ПГСєєЛуковит,както и е отхвърлил като неоснователни и недоказани обективно съединените искове на В. Д. срещу горепосочения ответник,с правно основание член 344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ във връзка с член 225 ал.1 от КТ и член 296 от КТ. Постановеното решение от въззивния съд не е в противоречие с цитираното решение №207/4.04.1997г. по гр.д. №16/1997г. по описа на ВКС,петчленен състав,който касае хипотезата предвидена в член 110 от ЗЗД за допустим иск за вземане,погасено по давност,при което съдът е следвало вместо прекратяване на производството по делото като такова по недопустим иск,да се произнесе по съществото на заявената претенция,което в настоящия случай е било направено с постановеното въззивно решение,като обективно съединените искове,предявени на цитираното правно основание,са били отхвърлени като неоснователни и недоказани,както вече бе посочено по-горе. Що се отнася да приложеното към молбата изложение решение №335 от 07.07.2003г. по гр.д. №3118/2001г. по описа на ВКС,състав на ІІІ г.о,същото е неотносимо към предмета на повдигнатия пред съда спор,по който съдът се е произнесъл с въззивното решение.
Наред с това,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за правилното прилагане на закона. Това основание,предвидено в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето на съда по този въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона, или когато се изостави едно тълкуване на закона и се възприеме друго. Изложените в тази връзка основания за допускане на касационно обжалване,по своята същност са свързани с оплаквания за неправилно постановен съдебен акт,които са основания за касационно обжалване, съгласно член 281 т.3 от ГПК,но не и по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №100/22.05.2008г. на Ловешки окръжен съд,постановено по гр.д. №100/2008г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: