2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр. София, 12.10.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2483 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. и К. А. Д. срещу решение № 13/09.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 613/2015 г. на Варненския апелативен съд. Касаторите обжалват въззивното решение в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 552/21.12.2013 г. по гр. дело № 240/2012 г. на Добричкия окръжен съд, е уважен иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.), заместена от процесуалния си правоприемник по делото – К…. (КОНПИ), предявен срещу жалбоподателите, като от тях е отнето в полза на държавата следното имущество (подробно описано): лек автомобил марка „мерцедес”, модел „спринтер”, с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 25 600 лв.; 207 бр. банкноти на обща стойност 17 533 лв.; 9 бр. мобилни телефони на обща стойност 410 лв.; бижута на обща стойност 25 000 лв.; сумата 70.34 лв., представляваща левова равностойност на 35.98 E. в банкова сметка в [фирма]; сумите 13 700 лв. и 11 000 лв., представляващи пазарните стойности към момента на продажбата, съответно – на лек автомобил марка „мерцедес”, модел „212Д” и на лек автомобил марка „мерцедес”, модел „спринтер-313ЦДИ”; сумата 25 899 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, ап. 10; и сумите 42 200 лв. и 13 400 лв., получени от касаторите-ответници от продажбите на два недвижими имота в [населено място], съответно – в[жк], вх. „А“, ет. 1, ап. 1, и жилищна сграда в югоизточната част на имота на [улица].
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните шест правни въпроса: 1) подлежи ли на отнемане по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) в полза на държавата имущество с неустановен произход, имущество, придобито от престъпна дейност, която не е установена по реда на НПК, или имущество, придобито от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.), когато това имущество е придобито в периода между датата на криминализиране на деянието съгласно НК и началната дата на осъществената престъпна дейност, за която лицето се е признало за виновно с влязло в сила споразумение; 2) може ли със съдебно-оценъчна експертиза, извършена от лице, което заявява в съдебно заседание в отговор на въпрос на процесуалния представител на касатора, че няма качеството на експерт по благородни метали (бижутер) и няма съответното образование и знания за това, да се приеме от съда, че оценените вещи са от благороден метал (злато) с определени карати и на определена стойност, съотвестваща на заявеното от вещото лице; 3) следва ли да се приеме като веществено доказателство, установяващо собствеността върху бижутата, ако върху същите са налични инициали на имена на различни хора от тези, у които са открити бижутата; 4) допустимо ли е въз основа на техническо средство (видеозапис), приет за автентичен с комплексна съдебно-техническа експертиза по делото, с който се установява наличието на бижута (накити), находящи се у ответниците в производството и техните деца и родственици, да бъдат допуснати и свидетелски показания, с които ответниците да докажат произхода, времето и начина на придобиване на съответните накити (бижута); 5) след като със задължителни указания на ВКС е указано на въззивния съд при повторното разглеждане на делото да извърши процесуални действия по преценка на доказателствата, включително чрез извършване на нова експертиза, то може ли въззивният съд да разполага с дискреционна власт относно преценката за необходимостта от извършване на такава експертиза; и 6) подлежи ли на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) имущество, придобито в периода след приемане на наказателната отговорност за престъпление, предвидено в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), но преди периода на осъществената от лицето конкретна престъпна дейност, за която е осъдено с влязла в сила присъда. По отношение на първия правен въпрос касаторите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 237/13.11.2015 г. по гр. дело № 1822/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС, постановено при предходното разглеждане на настоящото дело от касационната инстанция. По отношение на останалите пет правни въпроса касаторите поддържат, същите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да излагат каквито и да било съображения за наличието на това допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът КОНПИ в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
На първия и последния (шести) правен разрешение вече е дадено при предходното разглеждане на делото от ВКС – с посоченото от касаторите решение № 237/13.11.2015 г. по гр. дело № 1822/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС, което от своя страна е съобразено с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС. В обжалваната в настоящото касационно производство, част от въззивното решение, постановено при повторното разглеждане на делото, апелативният съд се е съобразил както с разрешението на тези два въпроса, дадено по реда на чл. 290 от ГПК, така и със свързаните с него задължителни указания по чл. 294, ал. 1 от ГПК, дадени му от касационната инстанция. След преценка на доказателствата по делото и обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателите-ответници – по отношение на всяко от имуществата, чието отнемане (респ. парична равностойност) е постановено, въззивният съд е приел за установено, че тези имущества са били придобити от касаторите-съпрузи както след криминализирането през 2002 г. на едното от деянията, така и след началото през м. 01.2005 г. на престъпната дейност, осъществена от касатора Д., за която той е признат за виновен с влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателния съд. Съдът е приел също, че тези имущества са на значителна стойност, не е установен законен източник на средства за придобиването им и – с оглед конкретно преценените обстоятелства – че може да се направи обосновано предположение, че са придобити в резултат на същата престъпна дейност, както и че тази презумпция не е оборена по делото. Жалбоподателите свързват в изложението си тези два правни въпроса (първия и последния) най-вече с несъгласието си с фактическата констатация на въззивния съд за началото на престъпната дейност, осъществена от касатора Д. – м. 01.2005 г. Освен че това несъгласие не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване (както неведнъж е разяснявано в определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 от ГПК), то в конкретния случай това обстоятелство е прието установено в съответствие с влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателния съд, с което жалбоподателят е признат за виновен за извършването на 11 деяния, съставляващи престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, по чл. 159г, пр. 3, вр. чл.159б, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, пр. 1, респ. – пр. 2 от НК и по чл. 159б, ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 1, пр. 2 от НК, най-ранното по време от които (т. 10 от споразумението) е извършено именно през периода м. 01.2005 г. – м. 09.11.2010 г., като попада в чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИППД (отм.).
Няма основание за допускане на касационното обжалване и по петия – процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 294, ал. 1 от ГПК, тъй като този въпрос е без значение за решаването и изхода на спора по делото. С посоченото по-горе касационно решение предходният състав на ВКС, разгледал делото, е дал по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК указания на въззивния съд, които обаче не са задължителни в частта им относно извършването на нова експертиза, каквато е постановката на въпроса, изведен от касаторите. С формулировката на тази част от указанията: „…евентуално с помощта на нова експертиза относно приходите и разходите на семейството за правнорелевантия период“ (предвид употребата на думата „евентуално“) – съставът на ВКС изрично е оставил този процесуалноправен въпрос на преценката на апелативния съд. В определение № 813/23.11.2015 г. въззивният съд, като е взел предвид дадените му от ВКС указания и вече събраните доказателства за приходите и разходите на семейството, включително съдебните експертизи, е приел, че при новото разглеждане на делото не следва да бъдат събирани нови доказателства. Въпреки това изрично определение, никоя от страните, включително – касаторите, не е повдигнала въпроса за изслушване на нова експертиза при новото разглеждане на делото в откритото съдебно заседание на апелативния съд.
По аналогични съображения, предвид и разпоредбата на чл. 295, ал. 1 от ГПК, няма основание за допускане на касационното обжалване и по останалите три процесуалноправни въпроса (втория, третия и четвъртия), формулирани от жалбоподателите. Във връзка с тези въпроси не са давани указания по чл. 294, ал. 1 от ГПК с предходното касационно решение, като и те не са били повдигани от страните при новото разглеждане на делото в откритото съдебно заседание на апелативния съд. Освен това в посоченото в изложението открито съдебно заседание от 29.04.2013 г. на първоинстанционния съд, нито вещото лице Н. Л. е заявило, „…че няма качеството на експерт по благородни метали (бижутер) и няма съответното образование и знания за това…“, както се сочи в третия въпрос, нито заключението му е било оспорено в това заседание. В мотивите към обжалваната част от въззивното решение не са обсъждани нито инициали върху процесните бижута, нито видеозапис – в тази връзка са обсъждани свидетелски показания и съдебно-оценителната експертиза.
Отделно от гореизложеното, касаторите поддържат в изложението си наличието на допълнителното основание за допускане на касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като единствено сочат, че последните пет правни въпроса (с изключение на първия) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да навеждат каквито и да било доводи в тази насока. Предвид задължителните указания и разясненията, дадени с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това също обуславя извод, че касационното обжалване не следва да се допуска по тези въпроси.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 и чл. 81 от ГПК касаторите-ответници дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца КОНПИ, претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаването на отговор на касационната жалба – в минималния размер по чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М., а именно – сумата 4 330.78 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 13/09.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 613/2015 г. на Варненския апелативен съд, – в частта, с която е уважен искът по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на К…., предявен срещу Д. М. Д. и К. А. Д..
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА Д. М. Д. и К. А. Д. да заплатят на К……сумата 4 330.78 лв. (четири хиляди триста и тридесет лева и седемдесет и осем стотинки) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.