О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№700
гр.София, 29.06.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 7/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Д. Б., С. Й. Б., С. С. М., Н. А. Д., В. В. Д. и К. Н. Д. са подали касационна жалба вх.№ 3322 от 12.10.2010 год. срещу въззивното решение № 359 от 29.07.2010 год. по в.гр.дело № 1079/2009 год. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 4085 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 433/2008 год. на Благоевградския районен съд, е признато за установено, че Б. А. С., В. С. Д./Д./, Д. С. С., Д. С. Ц., Й. С. С., К. Х. С., К. Л. С., К. Д. А., К. О. С., К. Х. А., Р. Д. Д., С. А. С. и Ц. О. Р. са собственици на 2/5 идеални части от сграда с идентификатор по кадастралната карта на Б., попадаща в поземлен имот с идентификатор , [улица], състояща се от три самостоятелни обекта, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор , попадащ в сграда с идентификатор , поземлен имот с идентификатор с предназначение за обществено хранене, с площ по документ 82 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор , попадащ в сграда с идентификатор , поземлен имот с идентификатор с предназначение за офис с площ по документ 82 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор , попадащ в сграда с идентификатор , поземлен имот с идентификатор с предназначение за обществено хранене с площ по документ 82 кв.м. Жалбата е насочена и срещу онази част от въззивното решение, с която В. К. К., В. В. Д., К. Н. Д. и С. Й. Б. са осъдени да предадат на ищците владението на 2/5 идеални части от описания по-горе имот, както и срещу частта, с която е отменен нотариален акт за собственост № 19, т.ІІ, рег.№ 3491, нот.дело № 206/2002 год. на нотариус К. М., рег.№ 415, поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт, издаден на основание чл.483, ал.1 ГПК/отм./ № 164, т.ІІ, рег.№ 4234, нот.дело № 337/2004 год. на същия нотариус в частта, с която К. Д. Б., А. Д. А., С. А. М. и Н. А. Д. са признати за собственици над частта от 3/5 идеални части, ведно с построената в имот пл.№ , кв. по плана на Ц. на Б. с площ 82 кв.м., масивна сграда със застроена площ 82 кв.м., състояща се от партер-дюкян, мецанин, зимник и тавански помещения
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените срещу касаторите искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/неправилно окръжният съд приел, че е налице сила на пресъдено нещо на решение № 1409 от 26.10.2004 год. по гр.дело № 875/2003 год. на ВКС, с което е потвърдено решение № 352 от 25.07.1997 год. по гр.дело № 5/1995 год. на Благоевградския районен съд спрямо жалбоподателите и спрямо ответника А. Д. А.; б/ неправилно въззивният съд е извършил косвен съдебен контрол на решението от 03.11.1992 год. по адм.дело № 706/1992 год. на Благоевградския окръжен съд и на нотариален акт № 19, т.ІІ, нот.дело № 206/2002 год. за собственост на недвижим имот, възстановен по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС. К. се позовават на решение № 33 от 03.02.1999 год. по гр.дело № 461/1998 год. на ВКС, както и на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.
Касационна жалба с вх.№ 2786 от 25.08.2010 год. е подадена от В. К. К. срещу онези части от въззивното решение, с които след отмяната на решението на първата инстанция са уважени предявените искове. Поддържат се оплакванията, които съдържа и жалба вх.№ 3322/12.10.2010 год., както и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към споменатата жалба с позоваване на същите решение № 33 от 03.02.1999 год. по гр.дело № 461/1998 год. на ВКС и тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.
Касационна жалба с вх.№ 3338 от 14.10.2010 год. е подадена от А. Д. А. срещу онези части от въззивното решение, с които са уважени предявените искове, с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. И с тази жалба са развити оплаквания, идентични на направените с другите две касационни жалби, а изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК също се позовава на противоречие на въззивното решение с посочените решение № 33 от 03.02.1998 год. по гр.дело № 461/1998 год. на ВКС и тълк.решение № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по касация К. Х. С. и К. Х. А. от [населено място], както и Р. Д. Д. и К. Д. А. от [населено място], са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбите са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
В. съд е приел, че с решение № 352 от 25.07.1997 год. по гр.дело № 5/1995 год. на Благоевградския районен съд, потвърдено с решение № 1409 от 26.10.2004 год. по гр.дело № 875/2003 год. на ВКС, ІV г.о., спорът за правото на собственост на всяка от страните по цитираното дело е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, като ищците са били признати за собственици в идеални части (общо 2/5) на основание наследство от общия наследодател А. М. Б., починал на 14.09.1928 год. или на по 1/5 идеална част за наследниците на Р. Б. и за наследниците на С. С.. Прието е, че е налице идентичност между имотите, предмет на гр.дело № 5/1995 год. на Благоевградския районен съд и имотите, предмет на настоящото производство. Въз основа на заключението на техническата експертиза въззивният съд е приел за установено, че имотът, описан в решението на ВКС, ІV г.о. от 26.10.2004 год., а именно: магазинно помещение/дюкян/, мецанин, зимник и таванско помещение със застроена площ 42.56 кв.м. в имот пл.№ 1742 в кв.20 по плана на Б., сега съставлява идеална част в границите на спорните по настоящото дело самостоятелни обекти с идентификатори , и по действащата кадастрална карта на Б. със застроена площ 82.00 кв.м. От заключението на вещото лице било видно, че в кадастралната карта от 2006 год. дворното място е било заснето с идентификационен номер с площ 103 кв.м. и застроена сграда с площ 82.00 кв.м., докато в кадастралните и регулационни планове от 1976 и 1994 год. имот пл.№ по плана от 1955 год. е бил заснет в границите на имот № с графически изчислена площ 85 кв.м. Предвид на това, според окръжния съд, обстоятелството, че по различните планове процесните имоти са отразявани с различна площ не е основание да се приеме, че отсъства идентичност.
В. съд е приел по-нататък, че ответниците В. К. К., В. В. Д., К. Н. Д. и С. Й. Б. /сега касатори/ владеят имота без правно основание, тъй като са придобили съответните части от процесните имоти от лица /праводатели/, които не са били изцяло собственици и не са разполагали с правото да прехвърлят в посочения обем съответните идеални части от посочените имоти.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на исковите претенции за собственост на 2/5 идеални части от процесните имоти е приетото от него наличие на сила на пресъдено нещо, с каквато се ползва решение № 1409 от 26.10.2004 год. по гр.дело № 875/2003 год. на ВКС, ІV г.о. С него най-напред е било оставено в сила въззивното решение, с което е потвърдено решението на районния съд за признаване, че наследниците на С. К. С. са собственици на 1/5 идеална част от недвижимия имот-магазинно помещение/дюкян/, мецанин, зимник и таванско помещение със застроена площ 42.56 кв.м. в имот пл.№ , кв. по плана на [населено място],а след отмяна на решението на Благоевградския окръжен съд от 16.09.2002 год. по гр.дело № 332/2002 год. в частта за отхвърляне на иска на наследниците на Р. А. Б., същите са признати за собственици на 1/5 идеална част от процесния имот.
В решение № 1409 от 26.10.2004 год. по гр.дело № 875/2003 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. е намерил за неоснователно възражението на ответниците, че ищците не са възстановили правата си по специалния административен ред на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС. Посочено е, че отмяната на отчуждаването на имота с решението от 03.11.1992 год. по адм.дело № 706/1992 год. на Благоевградския окръжен съд е въз основа на жалба на ответниците, които са възстановили и паричното обезщетение. Прието е обаче, че „неучастието на ищците в административното производство за отмяна на отчуждаването, не е основание да се счита, че те са изгубили собствеността си и техните дялови права са придобити от другите съсобственици, които са направили искане за отмяна на отчуждаването по чл.1, ал.1 от посочения закон”. Според решение № 1409 от 26.10.2004 год. по гр.дело № 875/2003 год. на ВКС, ІV г.о. „произтичащите от общия факт на отмяна на отчуждаването правни последици са еднакви за всички съсобственици”. С обжалваното решение, въззивният съд не е коментирал въпроса за косвения съдебен контрол върху съдебното решение, постановено в административното производство за отмяна на отчуждаването, предвид забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо /чл.224, ал.1 ГПК, отм./. За да се отговори на въпроса дали въззивното решение противоречи на т.4 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, би означавало да се разгледат касационните жалби по реда на чл.290 ГПК, но при условие, че е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението, касаеща извода на окръжния съд, че спорът относно материалноправната легитимация на наследниците на Р. А. Б. и на С. А. С. като собственици на по 1/5 идеална част от процесните имоти към момента на възстановяването на собствеността по реда на чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС е бил разрешен със сила на пресъдено нещо.
Изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване към трите жалби обаче съставляват по своето естество оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като жалбоподателите не се позовават на противоречие със задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /с изключение на т.4 от тълк.решение № 6 от 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС, коментирано по-горе/. Представеното с изложенията решение № 33 от 03.02.1999 год. по гр.дело № 461/1998 год. на ВКС, петчленен състав касае съотношението между решение, с което в административно производство е отменено отчуждаването и предявен от реституираните собственици ревандикационен иск срещу трето лице, на което имотът е бил предоставен за оперативно управление. Поради това, не би могло да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съотв. за непълнота, неяснота и противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретни материалноправни и процесуални разпоредби по реда на чл.290 ГПК /срвн., т.4 от тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. Според тълкувателния акт, „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото.
В случая, изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат въпроси, които да обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и разглеждането на жалбите по реда на чл.290 ГПК не би допринесло за развитието на правото.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация Р. Д. Д. и К. Д. А. сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 29.07.2010 год. по в.гр.дело № 1079/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по жалби вх.№ 2786 от 25.08.2010 год., вх.№ 3322 от 12.10.2010 год. и вх.№ 3338 от 14.10.2010 год.
Осъжда К. Д. Б., С. Й. Б., С. С. М., Н. А. Д., В. В. Д., К. Н. Д., В. К. К. и А. Д. А. да заплатят на Р. Д. Д. и К. Д. А. сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/