О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 31.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1970/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1674/07.02.2013 г., подадена от адв. М. Х. – процесуален представител на ищеца В. Т. Т. от [населено място], против въззивно решение №783/21.12.2012 г. по гр.д.№1155/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №1474/04.09.2012 г. по гр.д.№4638/2012 г. по описа на Русенския районен съд, ІХ-ти граждански състав, и са отхвърлени предявените от В. Т. Т. от град Р,се против [фирма] – Р., обективно съединени искове с правно основание чл344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът е бил задължен да изпълнява заповедите на работодателя за работа в празнични и почивни дни, с оглед обезпечаване изпълнението предмета на дейност на предприятието, посредством отзоваване на повиквания за възникнали аварии на територията на работния участък на групата, възникнали след приключване на работата на дежурния екип. Прието е също така, че заповед №100 на работодателя не нарушава закона, а съобразена със специфичната дейност на търговското дружество и създава такава организация на работа, целяща своевременно отстраняване на аварии по водопреносната и канализационната мрежа, независимо от времето на настъпването им. Прието е също така, че неотзоваването на повикването на дежурния диспечер и на техника на каналната група, негов пряк ръководител, работникът не е изпълнил възложената му работа и това бездействие е нарушение на трудовата дисциплина по чл.1897, т.3 КТ. Относно наложеното дисциплинарно наказание въззивната инстанция е стигнала до извод, че същото е съобразено с критериите по чл.189, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че по отношение законосъобразността на заповед №11/07.6.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.190, т.т.4 и 7 КТ, въззивният съд при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, в противоречие с установената съдебна практика, без да изложи мотиви и съображения, е приел, че уволнението е законно. Не са обсъдени доказателствата и не са изложени мотиви относно правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а само и единствено в социален аспект, предвид обществените и търговските отношения. По нататък в изложението, досежно визираната заповед се обсъждат действията на работодателя.
Относно законосъобразността на заповед №101/02.10.2007 г., предвид Наредба №2/1994 г. за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, се сочи, че в обжалваното решение са изложени съображения и мотиви, че тази заповед е законосъобразна и не противоречи на Наредба №2/1994 г., без да има такива съображения и мотиви, предвид КТ, и други нормативни актове, а само относно търговската дейност и целесъобразността на заповедта на работодателя за дейността, за която е издадена. Сочи се, че въззивният съд противно на КТ и Наредба №2/1994 г. е приел, че ограниченията на същата наредба, на които се позовава районният съд не намира приложение в конкретния случай, а заповедта на работодателя не нарушава закона, като се твърди, че районният съд е направил анализ относно законосъобразността на Заповед №101/02.7.2007 г.
Твърди се, че въззивният съд неоснователно, противно на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с критериите, предвидени в тази разпоредба, без да изложи мотиви за това и да обсъди доказателствата в този смисъл. Твърдят се обстоятелства във връзка с дисциплинарното минало на ищеца, както и че работодателят не е изпълнил указанията на районния съд и не е представил исканите доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин нарушаването на трудовата дисциплина.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – Р., посредством процесуалния си представител – адв. П. Г., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло елементи на касационни оплаквания и навеждане на доводи, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №783/21.12.2012 г. по гр.д.№1155/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по подадената от адв.- М. Х. – процесуален представител на В. Т. Т. от [населено място], касационна жалба, вх.№1674//07.02.2013 г.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: