Р Е Ш Е Н И Е
№ 700
София, 25.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2389 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. К. и Я. К. П. срещу решение от 17.09.07г. по гр.д. №57/2000г. на СГС, ІІ-Г ГО.
В жалбата се съдържа оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като вместо по предявения иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, съдът се произнесъл по искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Изложени са и доводи, че искът по чл.7 от ЗВСОНИ е предвиден в специален закон, който урежда отношенията по повод реституция на отчуждени имоти и придобитите права от трети лица. Тъй като в конкретния случай основание за завеждане на иска е реституцията на земята, върху която е построена процесната жилищна сграда, този иск следва да се квалифицира по чл.7 от ЗВСОНИ, а не по чл.26, ал.1 от ЗЗД, който е неприложим към спора по делото. Изложени са и оплаквания, че съдът служебно преминал от установителен иск за собственост към иск по чл.108 от ЗС, както и оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.79 от ЗС, във връзка с направеното възражение за изтекла придобивна давност.
Ответниците в производството А. М. Н. и М. К. Н. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмено възражение.
С. о. и М. на ф. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното:
М. К. Н. и П. К. Н. /заместен в процеса по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от А. Никова/ са предявили срещу Е. П. С. /заместен от П. Е. П./, П. Е. П. и Я. К. П. иск, който са квалифицирали по чл.7 от ЗВСОНИ. В исковата молба са твърдели, че са наследници на К. П. Н. , който е бил собственик на дворно място на ул.”Ц” №26. и на построената в него сграда, която се е състояла от партерен и първи етаж. Партерният етаж и ? ид.част от мястото са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС. През 1980г. държавата е отстъпила право на надстрояване върху процесната сграда на Е. П. С. Поискали са да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че правото на надстрояване е отстъпено при нарушение на нормативни актове, използване на служебно и партийно положение и злоупотреба с власт, както и да бъдат признати за собственици на надстроения етаж по силата на приращението. В писмената защита пред първата инстанция ищците са променили първоначално дадената от тях квалификация на главния иск – вместо по чл.7 от ЗВСОНИ – по чл.26, ал.1 – за нищожност на договора за учредяване право на надстрояване поради нарушения на закона и на морални норми.
С обжалваното в настоящото производство решение състав на Софийски градски съд е приел, че исковете са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и чл.108 от ЗС и ги е уважил изцяло. Приел е, че договорът за надстрояване от 07.07.1980г., сключен между Л, нарушава чл.10, ал.1 от ЗСГ/отм./ и затова е нищожен. Семейството на приобретателите е било тричленно, като непълнолетният им син П. Е. С. е притежавал правото на собственост върху жилищен имот в Д. Била е налице законова пречка за придобиване на втори жилищен имот. Освен това – както заповедта, така и договорът за отстъпване на право на надстрояване са подписани от зам.председател на ИК на РНС и са утвърдени от зам.председател на ИК на РНС – т.е. от лица, които не са материално компетентни, тъй като чл.15, вр.чл.13 от ЗС и чл.103 от НДИ/отм./ са предвиждали актовете да бъдат издавани от съответните председатели на народните съвети. Договорът нарушава и добрите нрави, тъй като приобретателят се е възползвал от партийната си принадлежност и другите си заслуги, за да мотивира решаващия орган да го предпочете пред останалите кандидати. Поради нищожността на договора, приобретателят П. С. не е придобил вещни права върху спорното жилище и то е станало собственост на ищците, по силата на чл.92 от ЗС. Прието е, че Е. С. не е правил възражение за придобиване на право на ползване върху надстроения етаж по давност, но дори да беше го направил, правото се погасява със смъртта му. Освен това в случая е била налице и пречката на чл.29, ал.1 от ЗСГ /отм./.
Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск.
Въпреки че неточно е квалифицирал иска по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, въззивният съд е разгледал предявения иск, който е с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ.
Както е разяснено в т.3 на ТР №1/17.05.95г. на ОСГК на ВС, искът по чл.7 от ЗВСОНИ е специален установителен иск, който може да бъде предявен само в преклузивния срок, установен в закона и има за предмет прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ са прехвърлени от държавата на трети лица. С този иск се създава правна възможност на лица, които не са страна по прехвърлителните сделки, да искат прогласяване на тяхната нищожност, при което може да настъпи условието на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността – да се приеме, че имотът е бил в патримониума на държавата към момента на влизане в сила на закона и затова може да бъде възстановен.
Предявеният иск има всички характеристики на иск по чл.7 от ЗВСОНИ, независимо от това каква правна квалификация са му дали ищците и съдът. Той се основава на твърдения, че по реда на ЗОЕГПНС държавата е отчуждила етаж от сграда и ? ид.част от дворно място и в качеството си на съсобственик на мястото е учредила право на надстрояване на сградата в полза на трето лице. Наследниците на бившия собственик са поискали прогласяване нищожността на тази сделка на основанията, предвидени в чл.7 от ЗВСОНИ и в едногодишния преклузивен срок от влизане в сила на закона, като целта е от това да последват реституционни последици за тях върху надстроения етаж. Единственото несъответствие в случая е в това, че държавата не се е разпоредила със самия одържавен имот, а е учредила правото на надстрояване върху него. Доколко един такъв иск е допустим е отделен въпрос, идеята е същата – ч. прогласяване нищожността на правото на надстрояване да се приеме, че надстроеният етаж /или ? ид.част от него, съответстваща на правата на държавата в дворното място/ не е суперфициарна собственост, той е станал собственост на държавата по силата на приращението и при влизане в сила на ЗВСОНИ, на ищците се възстановява както собствеността върху дворното място, така и върху приращението.
В конкретния случай искът по чл.7 от ЗВСОНИ е процесуално недопустим, защото няма за предмет сделка на разпореждане на държавата в полза на трето лице с имот по чл.1 от ЗВСОНИ, а сделка, с която държавата, в качеството си на собственик на земя, одържавена по ЗОЕГПНС, е учредила едно ново вещно право, което не е било предмет на отчуждаването – правото на надстрояване. Иск за установяване нищожността на тази сделка не може да бъде предявяван. Разпоредбата на чл.7 от ЗВСОНИ е специална и не може да се прилага спрямо фактически състави, които не урежда. Целта на ЗВСОНИ е да възстанови одържавената собственост, доколкото това е възможно, но не и да създава собственост върху приращението към одържавените имоти. В този смисъл е и т.1, на ТР №1/17.05.95г. на ОСГК на ВС, съгласно което собствеността се възсатновява само върху онази част, която е съществувала в момента на одържавяването, но не и върху пристроеното или надстроеното.
По изложените съображения въззивното решение по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, неточно квалифициран от въззивния съд като иск по чл.26 от ЗЗД, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск – прекратено. Следва да се отбележи и това, че извън хипотезата на чл.7 от ЗВСОНИ, бившите собственици не биха могли да атакуват сделки на държавата с имоти, включени в приложното поле на чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ, нито пък учредяване на право на строеж или надстрояване върху такива имоти и затова иск по чл.26, ал.1 по отношение на тези сделки също би бил недопустим.
В частта по иска за собственост решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен, тъй като ищците не се легитимират като собственици на спорния етаж, който е суперфициарна собственост.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.2 и чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.2 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението от 17.09.07г. по гр.д. №57/2000г. на СГС, ІІ-Г ГО, в частта, с която съдът е уважил предявения от М. К. Н. и П. К. Н. /заместен в процеса по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от А. Никова/ срещу Е. П. С. /заместен от П. Е. П./, П. Е. П. и Я. К. П. иск по чл.7 от ЗВСОНИ, неточно квалифициран по чл.26, ал.1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на учреденото със заповед №175/23.05.1980г. и договор от 07.07.80г. право на надстрояване на сградата, построена в дворно място на ул.”Ц” №26 и прекратява като недопустимо производството по този иск.
ОТМЕНЯ решението от 17.09.07г. по гр.д. №57/2000г. на СГС, ІІ-Г ГО, в частта, с която е бил уважен предявеният иск по чл.108 от ЗС и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Н. и П. К. Н. /заместен в процеса по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от А. Никова/ срещу Е. П. С. /заместен от П. Е. П./, П. Е. П. и Я. К. П. иск по чл.108 от ЗС – за отстъпване собствеността и предаване владението върху следния недвижим имот: апартамент на четвъртия етаж от сградата на ул.”Ц” №26, гр. С., с обща площ от 108,36 кв.м. и складово помещение от 17,36 кв.м.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: