О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
С. 04.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2539 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. К. Американска от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 2054 от 31.10.12г. по в.гр.д.№ 2049 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2063 от 8.05.2012г. по гр.д.№ 2777/12г.на Варненски районен съд, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение,обективиран в н.а. № 167 т.Х. д.10113/97г. за апартамент № 72, находящ се в [населено място][жк]бл.68 вх.2 ет.7 с площ от 40.73кв.м.,поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка,от която той се нуждае.
Като сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, касаторката счита,че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси: 1.че дарението подлежи на отмяна,когато надарения отказва да дава издръжка без значение дали разполага с парични средства, 2.че тъй като задължението на надарения да дава издръжка произтича от закона, основава се на етична и морална необходимост, настъпва когато дарителят изпадне в нужда и поиска помощ от надарения,както и 3.че преценката за размера на необходимата издръжка се извършва служебно от съда. Позовава се на постановени решения от 2003г. и определение от 2009г.на ВКС, които са без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че от изискуемите се три предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в”от ЗЗД – трайна нужда на дарителя от материални средства за задоволяване на нуждите му, отправено искане до надарения, което да е получено от последния и надареният да има възможност да престира издръжка и да е отказал даването й, в конкретния случай не са налице последните две.По делото не е установено да е надлежно връчвана покана за издръжка от дарителя на надарения /като ирелевантна е преценена редовно връчената през 2010г.покана,която е била във връзка с водено предходно производство със същото правно основание по гр.д.№ 5794/10г.,което е прекратено поради отказ от иска и настоящият иск е предявен за последващ период/. Съдът е приел и че с оглед фактите по делото не може да се счете,че ответникът е отказал даване на издръжка. Това е така,защото с пощенски запис от 18.04.2012г.,след завеждане на 13.07.11г. на настоящата искова молба,която има значение и на покана, ищцата е получила от ответника сумата от 800лв.,която съгласно приетата по делото експертиза е достатъчна да покрие нуждите й за период от осем месеца/до постановяване на съдебния акт/.
При тези мотиви на съда,нито един от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванитя за годно общо основание за допустимост, доколкото нито един не е свързан с решаващите изводи на съда. Всички поставени от касатора въпроси – че отказа на надарения да дава издръжка, при наличие и на другите изброени предпоставки, е основание за отмяна на дарението, че задължението на надарения да дава издръжка настъпва когато дарителят изпадне в нужда и поиска помощ от надарения и че преценката на нейния размер се прави от съда, които са безспорни в практиката, са съобразени от въззивния съд,но не те са довели до отхвърляне на предявения иск. Както по-горе беше посочено, въззивният съд е отхвърлил иска, защото е приел за установено,че искането на дарителя до надарения за издръжка,не е достигнало до него,а когато това е станало /след като от предявената исковата молба е разбрал за нуждата,в която е изпаднал дарителя/ – не е отказал даването на издръжка,а веднага е изпратил такава. Във връзка с така изложените решаващи мотиви на съда – касаторът не е поставил материално-правен или процесуално-правен въпрос. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – настоящата инстанция е длъжна да селектира касационните жалби съобразно посочения от касатора въпрос.Когато той не отговаря на изискванията за годно общо основание, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2054 от 31.10.12г. по в.гр.д.№ 2049 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.