О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
С. 29.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2134 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. [фирма], представлявано от управителя д-р А., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 2634 от 12.12.13г. по в.гр.д.№ 2145 по описа за 2013г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1922 от 23.04.13г. по гр.д. № 428//12г. на Варненски районен съд в частта, в която е прието за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД, че Д. [фирма] дължи на О. М. М. сумата от 880лв.,лихва за забава върху главницата от 8 200 лв.за периода от 1.09.08г.-4.01.12г.и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил този иск, като е потвърден първоин-станционния акт в частта, в която е прието за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД, че Д. [фирма] дължи на О. М. М. сумата от 4 800лв., неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 11.10.2005г., ведно със законната лихва от 10.02.12г.и сумата от 830.34лв.-разноски в заповедното производство, като са присъдени следващите се разноски.
За да постанови решението си въззивният съд, изхождайки от общия смисъл на съдържащите се в него уговорки, е приел, че сключеният между страните договор от 11.10.2005г. е за абонаментно правно обслужване, а не касае конкретно дело. Размерът на незаплатеното възнаграждение е изчислен въз основа на заключение на приета по делото счетоводна експертиза. Претенцията за заплащане на мораторна лихва е преценена като неоснователна поради липса в сключения договор на уговорки относно начина и сроковете за заплащане на дължимото месечно възнаграждение. Съдът е приел, че за изпадане в забава е приложим общия ред, изискващ покана.
При тези мотиви, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК като основание за допустимост на подадената касационна жалба и независимо, че представя пространно изложение, въпросите които формулира се свеждат до следното :
1.Сключеният между страните договор от 11.10.2005г. с характер на договор за правна защита и съдействие по конкретен спор ли е или на договор за абонаментно правно обслужване?, 2.Представените по делото доказателства за извършена от адвоката работа, касаят ли договора от 11.10.2005г. или са за други конкретни договори, по които е извършвано плащане? и 3.Допуснати ли са съществени процесуални нарушения във връзка с изясняване на спора по делото и налице ли необоснованост на съдебния акт, в който съдът не е обсъдил заключенията на вещите лица?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., чието реално заплащане се установява с представен договор за правна защита и съдействие от 25.03.2014г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
С оглед изложените мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав счита, че по нито един от поставените от касатора въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото нито един от тях не е правен, а са фактически – касаят преценката на конкретните факти по спора, ангажираните по делото доказателства и правилността на тяхната интерпретация от съда. Съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – в настоящата фаза касационната инстанция не може да извършва никакви конкретни преценки, касаещи съществото на спора/за характера на процесния договор/,нито да се произнася относно правилността на въззивния акт, обсъждайки начина на възприемане на фактическата обстановка от страна на съда и събраните по делото доказателства. Общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК са различни от основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а само последните могат да са предмет на настоящето производство. Липсата на поставен от касатора правен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание за допустимост, изключва възможността за проверка наличието на твърдените специални основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2634 от 12.12.13г. по в.гр.д.№ 2145/ 2013г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя д-р А. да заплати на О. М. М. от [населено място] [улица]бл.6 вх.Б ет.3 ап.18 сумата от 500лв. /петстотин лева/,разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :