О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 21.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №318/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К процесуален представител на ответницата по исковата молба З. Т. Д. от град Р., против въззивно решение №360/30.10.2009 г. по гр.д. №744/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд,г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №51/21.4.2009 г. по гр.д. №4638/2008 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която З. Т. Д. е осъдена да заплати на К. Д. Я. от град Р. сумата 1900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, ал.ал.1 и 2 ГПК като съда се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката. Като такъв се сочи, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Касационният жалбоподател се позовава на ППВС №4/1968 г. и други решения на ВС и ВКС, както и решения на САС и ВтАС, и се твърди, че въззивната инстанция не се е съобразила с тази практика.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация К. Д. Я. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.283, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима по този критерий.
Въззивното решение с оглед касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито с практиката на съдилища, чиито решения са представени. Определянето размерът на неимуществените вреди е различно за всеки отделен случай.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №360/30.10.2009 г. по гр.д. №744/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд,г.к., по касационна жалба, вх. №10639/11.12.2009 г., подадена от адв. К процесуален представител на ответницата по исковата молба З. Т. Д. от град Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: