2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 12.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1775 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Р. и П. П. Р. срещу тази част на решение № 420/14.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 605/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд (ПзОС), с която, като е потвърдено решение № 462/11.05.2011 г. по гр. дело № 635/2010 г. на Пазарджишкия районен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателките срещу П. Г. Р., осъдителен иск в частта му за разликата над сумата 764.20 лв. до претендирания общ размер от 14 654.02 лв. – стойност на неоснователно обогатяване на ответницата за тяхна сметка, вследствие изграждане на лятна кухня, баня, самостоятелно антре и преграден навес, на друга лятна кухня и на стопанска постройка, поставяне на дървена ламперия, подмяна на ритловиците на покрива на жилищната сграда, облицоване на стълбището от приземния към редовния жилищен етаж и на цялата сграда с мрамор, направата на монолитна ограда на целия двор и за заплащане на разходи за консумативи, в съсобствения им недвижим имот, представляващ дворно място с жилищна сграда, съставляващо парцел ІІІ-178 в кв. 52 по плана на [населено място]; като в тежест на жалбоподателките са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение.
Ответницата П. Г. Р. в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване; претендира и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три правни въпроса: 1) материалноправен – когато един от съсобствениците (наследодателят на жалбоподателките-ищци) е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, като е манифестирал спрямо другия съсобственик (ответницата), че ще владее занапред самостоятелно и изцяло само за себе си целия имот, и в предвидения в закона срок е упражнявал фактическа власт върху целия имот явно, необезпокоявано и непрекъснато, и след като ответницата не е предприела действия, насочени към оспорване на това еднолично фактическо въздействие от страна на наследодателя на ищците – не е предприела действия, насочени към самия имот, които да имат за последица отстраняване на еднолично владеещия съсобственик, то това не прекъсва започналата да тече в негова полза придобивна давност и не е смутила неговото владение, а това е станало едва с предявяването от ответницата на иска за делба на имота; 2) процесуалноправен – ползва ли се с материална доказателствена сила писмено доказателство, което е издадено при спазване на действащата към момента на съставянето му нормативна уредба, – констативен нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост само, единствено и изцяло на наследодателя на ищците; и 3) материалноправен – тече ли давност между родители и деца.
По отношение и на трите правни въпроса жалбоподателките поддържат и излагат съображения за наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно – разрешаването им да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на първите два правни въпроса се поддържа също, те да са разрешени от въззивния съд в противоречие с представените (в преписи) от жалбоподателките, решение № 4/21.01.2010 г. по гр. дело № 2512/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № 5/25.01.2010 г. по гр. дело № 2728/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК; с това – по отношение на тези два въпроса – е наведено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По отношение на третия правен въпрос се поддържа, той да е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното (в препис) от жалбоподателките, решение № 636/04.12.2003 г. по гр. дело № 144/2003 г. на І-во гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.; с това – по отношение на третия въпрос – е наведено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е включен в предмета на спора по конкретното дело, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда, и следва да е от значение за изхода спора по делото.
В случая, и трите правни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателките, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд, поради което обективно не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните:
Първите два правни въпроса са разрешени още в преюдициалното по отношение спора по настоящото дело, делбено производство между страните (делото по което е приложено в цялост по настоящото). С постановеното във фазата по допускането на съдебната делба, решение № 369/13.06.2007 г. по въззивно гр. дело 294/2007 г. на ПзОС, оставено в сила с решение № 207/07.04.2009 г. по гр. дело № 5499/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, със силата на пресъдено нещо са установени дяловете на страните в съсобствеността върху процесния имот, а именно: 8/16 идеални части за ответницата (по настоящото дело) П. Р., 5/16 идеални части за жалбоподателката-ищца (по настоящото дело) И. Р. и 3/16 идеални части за жалбоподателката-ищца (по настоящото дело) П. Р.. Там е разгледано и е прието за неоснователно възражението на двете жалбоподателки-ищци (по настоящото дело; ответници в делебеното производство), че техният наследодател Пано Р. бил изключителен собственик на имота, което възражение е било основано именно на визираните в първите два правни въпроса в изложението по настоящото дело, – придобивна давност и констативен нотариален акт в полза на Пано Р.. Съобразявайки се с това, по настоящото дело възивният съд (включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК) е приел, че правоотношенията между страните-съсобственици във връзка с процесните подобрения следва да се уредят, като се държи сметка за вътрешните отношения между тях, – че всеки е владелец на своите идеални части и държател на частите на другия съсобственик, като предвид и разясненията, дадени с раздел І, т. 6 от ППВС № 6/1974 г., е приел и че в конкретния случай тези отношения следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване (чл. 59 от ЗЗД). За да отхвърли иска за разликата над сумата 764.20 лв. до пълния му предявен размер от 14 654.02 лв., въззивният съд е приел (също и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд), че претенциите на жалбоподателките-ищци за процесните подобрения, извършени от наследодателя им през периода 1979-1984 г., са погасени по давност към момента на предявяването на иска за делба от ответницата (по настоящото дело) П. Р. – 28.01.2006 г., когато тя е и напуснала процесния имот. Третият формулиран в изложението на жалбоподателките правен въпрос е свързан с погасителната давност – той е по приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а” от ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права. Този материалноправен въпрос, обаче не е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, тъй като изобщо не е стоял за разрешаване по делото. Това е така, защото ответницата е майка на наследодателя на жалбоподателките, но последният е роден през 1950 г. и е навършил пълнолетие през 1968 г., докогато ответницата е упражнявала родителски права спрямо него – далеч преди извършването на процесните подобрения през 1979-1984 г. От друга страна, ответницата е свекърва на жалбоподателката И. Р. и баба на жалбоподателката П. Р., т.е. разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а” от ЗЗД е изобщо неприложима в отношенията между тях.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение, тъй като не са налице сочените от жалбоподателките общи основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, при което е безпредметно да се обсъжда дали са налице и наведените от тях допълнителни основания по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателките-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата, претендиарните и направени от последната разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 320 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 420/14.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 605/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд – в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от И. Б. Р. и П. П. Р. срещу П. Г. Р., осъдителен иск в частта му за разликата над сумата 764.20 лв. до претендирания общ размер от 14 654.02 лв., и относно присъдените разноски по делото;
ОСЪЖДА И. Б. Р. и П. П. Р. да заплатят на П. Г. Р. сумата 320 лв. (триста и двадесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.